Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Киномания: Джулиан Мур, родена да бъде щастлива

Киномания:  Джулиан Мур, родена да бъде щастлива
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има такива хора, от които щастието просто блика като фонтан. И те не са обезателно млади „инфлуенсъри“ с чанти Prada, снимани в парка Тюйлери, а могат да са просто една леля на средна възраст, която на никого не завижда, никого не съди и се радва на чуждото щастие като на свое. И така нейното щастие се умножава много пъти.

Това точно е Джулиан Мур като Глория Бел в едноименния филм. Стига да приложим малко въображение и да си представим Джулиан като „една леля на средна възраст“. Тя, в интерес на истината, е положила необходимите усилия – гримирана е така, че да изглежда негримирана, прекрасната й червена коса е боядисана в по-масовото русо и се облича с блузки на цветя като чиновничка в застрахователно дружество, каквато е всъщност във филма.

Погледнато отстрани, е спорно дали чашата на Глория Бел е наполовина пълна или празна.

Тя е запазена жена на средна възраст, разведена, осигурена материално, с две големи деца, с които има добри отношения. Вечер понякога ходи на танци, защото обича да танцува и е достатъчно открита към света, че да не подминава интересните срещи, когато се случат такива.

От друга страна, Глория живее сама, няма близки приятелки, а децата й вече нямат нужда от нея, работата й е безинтересна, а случайните срещи в повечето случаи са по-скоро разочароващи.

На този фон Глория, винаги с прическа и широка усмивка, върви през света щастлива. Тя пее на глас в колата, раздава комплименти наляво и надясно – например на новата жена на бившия си съпруг, танцува сякаш е сама на дансинга и показва без свян тялото си.

Джулиан Мур е изпълнителен продуцент на филма и решението да се съблече на тази възраст, със сигурност не е случайно.

Един ден Глория се запознава с Артър – симпатичен и мил мъж, който се приближава до нея с въпроса „Винаги ли си толкова щастлива?“. В ролята на Артър е Джон Туртуро – един от най-симпатичните и мили актьори на Холивуд. Артър е разведен, заможен и нещастен. Бившата му жена и двете му големи дъщери изцяло зависят от него финансово и емоционално и той трябва да освободи в живота си място за Глория и за щастието. Това, както ще видим, е много трудна задача.

В този чудесен и страхотно зареждащ женски филм през цялото време звучи популярна ретро музика, която Глория толкова обича и накрая, разбира се, завършва с песента „Gloria“ на Лаура Бренегън от 1982 година. А сега, момичета, си я пуснете и запейте Глория на глас, щастливи!

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...