ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Киномания: Джулиан Мур, родена да бъде щастлива

Киномания:  Джулиан Мур, родена да бъде щастлива
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има такива хора, от които щастието просто блика като фонтан. И те не са обезателно млади „инфлуенсъри“ с чанти Prada, снимани в парка Тюйлери, а могат да са просто една леля на средна възраст, която на никого не завижда, никого не съди и се радва на чуждото щастие като на свое. И така нейното щастие се умножава много пъти.

Това точно е Джулиан Мур като Глория Бел в едноименния филм. Стига да приложим малко въображение и да си представим Джулиан като „една леля на средна възраст“. Тя, в интерес на истината, е положила необходимите усилия – гримирана е така, че да изглежда негримирана, прекрасната й червена коса е боядисана в по-масовото русо и се облича с блузки на цветя като чиновничка в застрахователно дружество, каквато е всъщност във филма.

Погледнато отстрани, е спорно дали чашата на Глория Бел е наполовина пълна или празна.

Тя е запазена жена на средна възраст, разведена, осигурена материално, с две големи деца, с които има добри отношения. Вечер понякога ходи на танци, защото обича да танцува и е достатъчно открита към света, че да не подминава интересните срещи, когато се случат такива.

От друга страна, Глория живее сама, няма близки приятелки, а децата й вече нямат нужда от нея, работата й е безинтересна, а случайните срещи в повечето случаи са по-скоро разочароващи.

На този фон Глория, винаги с прическа и широка усмивка, върви през света щастлива. Тя пее на глас в колата, раздава комплименти наляво и надясно – например на новата жена на бившия си съпруг, танцува сякаш е сама на дансинга и показва без свян тялото си.

Джулиан Мур е изпълнителен продуцент на филма и решението да се съблече на тази възраст, със сигурност не е случайно.

Един ден Глория се запознава с Артър – симпатичен и мил мъж, който се приближава до нея с въпроса „Винаги ли си толкова щастлива?“. В ролята на Артър е Джон Туртуро – един от най-симпатичните и мили актьори на Холивуд. Артър е разведен, заможен и нещастен. Бившата му жена и двете му големи дъщери изцяло зависят от него финансово и емоционално и той трябва да освободи в живота си място за Глория и за щастието. Това, както ще видим, е много трудна задача.

В този чудесен и страхотно зареждащ женски филм през цялото време звучи популярна ретро музика, която Глория толкова обича и накрая, разбира се, завършва с песента „Gloria“ на Лаура Бренегън от 1982 година. А сега, момичета, си я пуснете и запейте Глория на глас, щастливи!

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...