ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Киномания: „Субурбикон“ или Америка като комикс

Киномания: „Субурбикон“ или Америка като комикс

САЩ в края на 50-те години на миналия век е особена отправна точка за днешните либерални американци. Това е времето на абсолютната власт на клишетата, които виждаме по филмите – предградия с широки улици, нови къщи и подравнени морави, домакини с престилки с къдрички, които пекат сладкиши, работещи бащи с куфарчета и големи кадилаци и послушни деца, които отговарят с „Йес, сър“. Всички тези хора са, разбира се, бели, а ако някой цветнокож се появи наоколо, то той е градинар или прислужница. Това е Америка от „Субурбикон“. Това е и великата Америка, към която реферира Доналд Тръмп, при това с всичките й недостатъци – тесногръдие, ксенофобия и насилие над по-слабите и различните. Предполагам именно тази е основната причина филмът на Джордж Клуни да е много по-благосклонно приеман от европейските критика и зрители, отколкото от тези зад Океана. Онова, което за нас е смешно и прилича на карикатура, за американците звучи като зловещо напомняне, че злото е някъде съвсем близо.

„Субурбикон“ е идеалното предградие през 1959 г. Поне докато там не се нанасят първите афроамериканци. Това довежда до редица злонамерени провокации и открито враждебни действия от страна на съседите, целящи да изгонят новодомците възможно най-бързо. Интересен факт е, че семейството от филма съществува в действителност и всичко показано се е случило наистина – крещене и вдигане на шум под прозорците, хвърляне на камъни и развяване на знамето на конфедерацията.

Докато полицията е заета да въдворява мир в тази какофония, в съседната на афроамериканците къща се случват странни неща. Най-напред семейство Гарднър са нападнати от крадци, които убиват майката, а след това доста бързо става ясно, че нищо в това нападение не е случайно. Гарднърови са бащата – Мат Деймън в коронната си роля на неприятен мухльо, майката и сестра й близначка – Джулиан Мур в коронната си роля на широко усмихната психопатка, и детето Ники – миловидният Ноа Джуп. Обирът води след себе си поредица от нелепи и кървави престъпления, до едно в абсурдния стил на братя Коен, но докато Гарднър се разхожда из квартала целият изпръскан с кръв и влачи за краката труп, зад ъгъла комшиите му пеят за Исус и се вълнуват от расовата чистота на квартала.

„Субурбикон“ е екранизация по стар сценарий на братята Коен и някои от сцените са моментално разпознаваеми като техни – те са и най-забавните. Останалото е добавено от Джордж Клуни и дежурния му съсценарист Грант Хеслов и то неизбежно навежда на мисълта как ли биха се справили братята, ако сами бяха адаптирали историята. Двете истории – Коеновската и добавената, са доста ясно различими и всъщност не се пресичат в нито един момент. Това прави филма малко объркан като настроение и послания. Това обаче не променя факта, че всеки детайл е точно на мястото си, актьорите са безупречни, а забавните моменти са достатъчно, за да задържат вниманието до финала.

Дори хепиендът може да се преглътне. В крайна сметка това е великата Америка.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...