Филмът на Били Боб Торнтън разказва за неочакваната среща между семейството на Джим Калдуел /Робърт Дювал/, което той е отгледал сам, след като жена му го напуска и семейството на втория й съпруг /Джон Хърт/. След смъртта й, двете семейства се събират, за да изпратят – едните американци он Алабама, другите – англичани от Лондон, които обаче се оказват много по-близки, отколкото човек би могъл да предположи. Двете глави на семействата са в неизбежния поколенчески сблъсък с децата си в едни времена, в които не е било често срещано бащите да покузват чувства и да се „лигавят” излишно.
Действието се развива по време на Виетнамската война и освен да говори за семейните отношения, филмът показва и ефекта на войната върху връзката баща-син, както и пораженията, които войната оставя у хората.
Хареса ми ненатрапчивата мъдрост на филма, добрият актьорски състав и спокойствието на осъзнаването, че хората могат да си помогнат, стига просто да посмеят да го направят.
Филмът е с номинация за най-добър филм на Берлинале и в момента е по HBO.
