ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Костюмите в „Суспирия“ – висша мода и зрелища

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има само две причини да гледате филма „Суспирия“ на Лука Гуаданино – музиката на Том Йорк и костюмите. Харесвам много Гуаданино като режисьор, и то именно защото естетическият компонент във филмите му не рядко затъмнява детайлите на сюжета – така беше в  I Am Love, в „Голямото плискане“ и особено в „Призови ме с твоето име“. В „Суспирия“ също е така и цветовете на следвоенния Берлин, детайлите в интериора и костюмите са по-голямата част от зрелището. Този път обаче филмът ми се стори прекалено дълъг, на места неясен и доста страшен. Костюмите обаче са на обичайното много високо ниво.

Причината е една и се казва Джулия Пиерсанти. Художничката по костюмите във филмите на Лука Гуаданино изобщо не е такава по професия – всъщност тя е моден дизайнер, при това доста известен. Джулия е завършила Parsons, работила е за Balenciaga и Lanvin, след това в Celine. За нейните качества говорят достатъчно колегите й, който й дават дрехи за филмите на Лука – Раф Симънс, Диор, а един от продуцентите на „Суспирия“ е самата Силвия Вентурини Фенди.

Действието във филма „Суспирия“ се развива в Източен Берлин. Училището по балет се намира непосредствено до стената. Съответно Джулия е намерила идеалното модно списание за свое вдъхновение – „социалистическият Vogue“ – немското списание Sibylle – изданието на работещата немска жена, в което всичко е посветено на прагматизма, няма никакви екстравагантни дрехи, ярък грим или сложни прически. Списанието акцентира на работещите жени, които са взели живота в ръцете си и техният образ идеално съответства на преподавателките в школата по танци.

Друго вдъхновение за Джулия е френската художничка Луис Буржоа. Подобно на нея и тя е създала платове с шарки, които приличат на цветя, но отблизо са части на тялото, при това на голо женско тяло. С такъв десен са блузите, роклите и шаловете във филма.

Джулия Пиерсанти работи с най-известните дизайнери и този път във филма има дрехи от колекцията на Мартин Марджела, направени от коса. За разлика от предишните филми на Гуаданино, където акцентът е върху красотата и цветовете, тук се търси съвсем друг ефект и палтото на Марджела от коса е напълно на мястото си.

Има още...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...