ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Кралицата на Шотландия“ в джинси

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Задача с повишена трудност – коя е онази дреха, която носим най-дълго, която издържа на студ и влага, придобива формата на тялото ни и след едно пране изглежда отново чиста и годна за носене. За нас това са любимите ни дънки. За хората преди три-четири века това е всяка дреха – просто гардеробът им е бил доста ограничен и те са носели дрехите си в дъжд и пек. Така художничката по костюмите във филма „Кралицата на Шотландия“ стига до очевидно, но необичайно решение – да ушие костюмите във филма от здрав джинсов плат. Нейната креативност е оценена от киноакадемията с поредна – пета за нея – номинация за "Оскар" за костюми.

Александра Бърн вече е работила по предишните два филма за Елизабет и има "Оскар" за „Елизабет: Златният век“. Тя познава много добре епохата и дрехите, както е наясно с факта, че из складовете за филмови костюми по света няма достатъчно образци от елизабетинската епоха за взимане под наем и ще трябва да ушие всичко. Снимките са основно в Шотландия, така че повечето костюми ще бъдат подложени на доста неприятни атмосферни условия, а бюджетът на филма не позволява да се произвеждат по много копия от един костюм каквато е обичайната практика.

Така Александра стига до варианта с джинсовия плат. Разбира се, повечето платове за филма са направени специално, но технологията е същата и те са здрави и устойчиви на почистване и пране. От такъв плат са не само роклите на двете кралици – Мери Стюърт и Елизабет I, но и на всички останали участници – жени и мъже.

Киното е фантазия. В него историята е разказана с определено преувеличение и акценти върху детайлите, които са важни за създателите. Така се правят и костюмите – не е нужно те да са абсолютно автентични, те просто трябва да описват характера на героя, който ги носи и да помагат за развитието на историята. Александра Бирн иска да внесе някои промени в характерните за онова време женски костюми. На първо място да ги направи малко по-секси. Епохата на Елизабет е периодът с най-стегнатите корсети, които плътно притискат гърдите на жените и роклите са като брони. Александра променя малко деколтетата и роклите във филма изглеждат по-различно. Освен това са важни и цветовете. От проучванията си за Елизабет за предишните два филма Александра Бирн е научила, че това е кралица, която е наясно от съвсем млада с функциите си като владетелка, част от които е и ефектът от нейното появяване. Елизабет влага много символика в това как изглежда, в цветовете на дрехите си, в грима и перуките. Мери, напротив, пристига в Шотландия като вдовица, която няма почти нищо и разчита на поданиците си. И докато роклите на Мери стават все по-сини, чак до ярко червената й риза при екзекуцията, то Елизабет, след като шарката обезобразява лицето й, започва да се облича в различни цветове.

Лично на мен ми харесва както идеята на Александра Бърн за костюмите във филма, така и изпълнението. Нямам нищо против именно тя да спечели Оскара.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...