ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Кръгът”/„The Circle” (2017)

„Кръгът”/„The Circle” (2017)

Отидох с голямо желание на „Кръгът” с Том Ханкс, когото обожавам. Направих го повече обаче заради темата – вълнува ме идеята за това как ще се съхраняваме като индивиди с личен живот и свобода в едно бъдеще на все по-виртуален живот вместо реален.

Филмът на Джеймс Понсолд по книгата на Дейв Егърс е в модерния тренд да приближава научната фантастика максимално към реалността. Усещането е, че бъдещето е тук (а и то в някаква степен е) – над главите ни вече летят дронове, става все по-удобно да управляваме живота си с един клик и от един акаунт, доброволно споделяме всичко и общо взето сме в ръцете на някакви хора някъде. Те знаят всичко за нас от всеки килобайт доброволна информация, която подаваме в Пространството, и е въпрос на време да сложат окончателно ръка на бъдещето ни.

Затъпели сме достатъчно, за да се разделяме с правата си в името на сигурността например, смятаме за справедлива концепция като „задължителни избори”, държим на пълна прозрачност и неограничено споделяне, защото някак сме приели, че тайни и лъжи са едно и също нещо.

„Кръгът” е изцяло посветен на това да посочи тънката като косъм граница между доброто и злото и да покаже съвсем реалистичен сценарий за това колко е лесно с най-елементарни манипулации да се упражнява контрол върху мнението и действията на милиарди хора. Достатъчно е да има харизматичен лидер, който макар и мултимилиардер, демонстрира равенство, достъпност, земност (джинси, тениска, мъг, усмивка). Т.е. да е като нас, обикновените хорица, за да ни убеди, че е един от нас и че ни мисли доброто. Познато, нали?

Мей (Ема Уотсън) започва работа в нещо като Google. Mогъщата корпорация „Кръгът” всяка седмица бълва нови и нови улесняващи живота ни технологии, без които внезапно се оказва, че не можем да живеем. В кампуса, където Мей работи, има абсолютно всичко, за да не е нужно и да излиза много-много навън.

Ежеседмичните презентации на изпълнителния директор Иймон Бейли (Том Ханкс) вдъхновяват служителите и те силно вярват, че са от добрата страна на живота и че имат истински късмет да работят за компанията, където всъщност зад идеята да са една общност са принудени да споделят всичко. Корпорацията, от своя страна, е напълно дружелюбна към тях, осигурявайки им буквално всичко – от изумителни джаджи през концерти на суперзвезди в кампуса до здравната застраховка на родителите им.

Мей не прави изключение в ентусиазма и скоро нейното „лице, лишено от всякакъв цинизъм” ще се окаже идеалният инструмент за двата мастърмайнда на „Кръгът” да прокарат една финална идея. Досещате се каква е тя, нали? Да предадем доброволно абсолютно целия си живот, решения и действия в ръцете на корпорацията, защото технологично това вече е възможно.  Историята, за мое голямо съжаление, макар и добра като идея, е изпълнена с кръпки и недомислици – появяват се сюжетни линии, които са изоставени, ненужни или недовършени. Появяват се и герои, които изглеждат като съпротивляващи се, но на практика около тях нищо не се случва (освен това, че знаят къде има едно страшно подземие, в което нещо лошо ще става).

Самата Ема Уотсън трябва да получи някаква награда за най-тревожен поглед в киното, но от това не произтича никакво осъзнаване и съдържание до последния момент. А последен момент всъщност няма. В салона, в който гледахме филма, повечето хора дори не разбраха, че той е свършил. През цялото време има и графика под формата на коментари и онлайн реакции – може би затова, когато дойдоха финалните надписи, никой не разбра, че трябва да си ходи.

След конфузен момент все пак някак си се разделихме с „Кръгът” завинаги, пожелавайки си някой ден да видим истински филм, който не само ще постави общите въпроси, но и ще даде някакви отговори.

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.