ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Lazzaro Felice“: Щастието е демоде

Някога, някъде, в идиличен, старомоден, беден и семпъл свят живее един Лазар и той е щастлив.

Lazzaro Felice e филмът на Аличе Рорвахер, с който тя спечели наградата за сценарий на фестивала в Кан тази година. Един от преводите на заглавието е „Щастлив като Лазар“, но това е нечестно спрямо филма и идеята, а най-вече спрямо самия Лазар – щастлив като никой друг.

Аличе и Алба Рорвахер – втората е актриса и неизменно играе във филмите на сестра си – са отгледани от родителите си в нещо като комуна, далече от цивилизацията, и това е породило сериозни проблеми в интеграцията и „възрастния“ им живот. На това е посветен един от предишните им филми – „Чудесата“. Проблемите на образованието, просветеното цивилизовано живеене и адаптацията са в центъра на историята и в случая с Лазар, но някак си по-сантиментално и магически.

Ангелоподобният Лазар живее в потресаваща бедност някъде в Южна Италия през 80-те години на миналия век. Той е сирак и в малкото село е сякаш дете на всички. Добър, наивен и мълчалив, той е винаги готов да помогне, а силите и търпението му са неизчерпаеми. Съселяните му го съжаляват и експлоатират едновременно. Всъщност цялото село е експлоатирано от своята „господарка“, живеещата в далечния град маркиза, която изкупува тютюна срещу заплащане в натура и за която селяните работят фактически като роби.

Вълшебен филм, който обезателно ще ни направи по-добри и по-щастливи, макар и за кратко.

Аличе Рорвахер казва, че подобни села с „крепостни“ селяни наистина са съществували в Италия допреди няколко десетилетия. Своенравният и разглезен син на маркизата се сближава с Лазар, защото всеки открива у другия един невиждан досега интересен свят. Един ден по невнимание Лазар пада от висока скала в урвата до селото.

Минават години. Някогашните селяни вече живеят в града, в същата безпросветна мизерия, когато един ден Лазар се завръща. Той е все така млад, ангелски красив, наивен и добър. Бездната между него и света е още по-голяма.

Аличе Рорвахер е вплела в сюжета за живота на Лазар чудесата на съществуването му така дискретно, че те изглеждат почти реални. Хората с подобна степен на доброта и търпение неизменно изглеждат „не с всичкия си“. И докато съселяните на Лазар със своето наивно суеверие се досещат, че той е светец, в големия град Лазар е обречен, тук единствените чудеса са технологичните, а да си щастлив просто така, безплатно и от доброта, е демоде.

Вълшебен филм, който обезателно ще ни направи по-добри и по-щастливи, макар и за кратко.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...