Изкуство

„Lazzaro Felice“: Щастието е демоде

Вълшебен филм!

Някога, някъде, в идиличен, старомоден, беден и семпъл свят живее един Лазар и той е щастлив.

Lazzaro Felice e филмът на Аличе Рорвахер, с който тя спечели наградата за сценарий на фестивала в Кан тази година. Един от преводите на заглавието е „Щастлив като Лазар“, но това е нечестно спрямо филма и идеята, а най-вече спрямо самия Лазар – щастлив като никой друг.

Аличе и Алба Рорвахер – втората е актриса и неизменно играе във филмите на сестра си – са отгледани от родителите си в нещо като комуна, далече от цивилизацията, и това е породило сериозни проблеми в интеграцията и „възрастния“ им живот. На това е посветен един от предишните им филми – „Чудесата“. Проблемите на образованието, просветеното цивилизовано живеене и адаптацията са в центъра на историята и в случая с Лазар, но някак си по-сантиментално и магически.

Ангелоподобният Лазар живее в потресаваща бедност някъде в Южна Италия през 80-те години на миналия век. Той е сирак и в малкото село е сякаш дете на всички. Добър, наивен и мълчалив, той е винаги готов да помогне, а силите и търпението му са неизчерпаеми. Съселяните му го съжаляват и експлоатират едновременно. Всъщност цялото село е експлоатирано от своята „господарка“, живеещата в далечния град маркиза, която изкупува тютюна срещу заплащане в натура и за която селяните работят фактически като роби.

Вълшебен филм, който обезателно ще ни направи по-добри и по-щастливи, макар и за кратко.

Аличе Рорвахер казва, че подобни села с „крепостни“ селяни наистина са съществували в Италия допреди няколко десетилетия. Своенравният и разглезен син на маркизата се сближава с Лазар, защото всеки открива у другия един невиждан досега интересен свят. Един ден по невнимание Лазар пада от висока скала в урвата до селото.

Минават години. Някогашните селяни вече живеят в града, в същата безпросветна мизерия, когато един ден Лазар се завръща. Той е все така млад, ангелски красив, наивен и добър. Бездната между него и света е още по-голяма.

Аличе Рорвахер е вплела в сюжета за живота на Лазар чудесата на съществуването му така дискретно, че те изглеждат почти реални. Хората с подобна степен на доброта и търпение неизменно изглеждат „не с всичкия си“. И докато съселяните на Лазар със своето наивно суеверие се досещат, че той е светец, в големия град Лазар е обречен, тук единствените чудеса са технологичните, а да си щастлив просто така, безплатно и от доброта, е демоде.

Вълшебен филм, който обезателно ще ни направи по-добри и по-щастливи, макар и за кратко.