Режисьор – Стивън Спилбърг, оператор – Януш Камински, музика – Джон Уилиямс, в главната роля Даниел Дей Луис, в останалите роли Сали Фийлд, Томи Лий Джоунс, Джоузеф Гордън-Левит, Дейвид Стратърн – обзалагам се, че до тук общият брой награди и номинации на екипа на филма е трицифрено число. И със сигурност скоро ще добавят в списъка си и още, а специално за Даниел Дей Луис поредният Оскар би бил напълно заслужен. Превъплъщението му като президента Линкълн е абсолютно – от интонацията до походката, всичко е толкова въздействащо, че както във всеки филм с този актьор, на екрана сякаш няма друг, освен него.
Филмът проследява само една малка част от живота на президента – последните четири месеца от живота му, когато изключително благодарение на личното си обаяние, мъдрост и воля, той успява да сложи край на робството с 13-тата поправка на конституцията и да приключи победно Гражданската война. Тези четири месеца са достатъчни да покажат колко огромна е понякога ролята на отделната личност в историята и защо Линкълн и до днес е икона в САЩ. Той е сладкодумен, спокоен и насмешлив, но зад тази фасада се крие проницателен ум, който гледа много напред във времето и е способен да вземе и защити решения, които е трудно да бъдат разбрани и от най-близките му хора. Даниел Дей Луис показва блестящо всичко това.
Хареса ли ми филмът? Всъщност, не колкото очаквах. Въпреки силната актьорска игра и хубавите диалози, филмът е прекалено дълъг – два часа и половина – и пълен с ненужни според мен лирични отклонения. Противно на историческата истина, в „Линкълн“ е съживен малкият син на президента (в действителност той умира три години преди това) и непрекъснато виждаме двамата – баща и син – в мълчаливи нежни сцени. За мен поне е ненужен този акцент върху „човешкото лице“ на великата личност. Освен това има намесени прекалено много второстепенни исторически фигури и за човек, незапознат в детайли с описаните събития, е малко досадно.
Безспорно това е един от най-интересните и монументални филми на годината, задължителен за всеки киноман и за изкушените от историята, все по-рядко се случва да научим толкова много за света, гледайки кино. И не на последно място - много е приятно да видим, че след сладникавия „Боен кон“, Спилбърг се завръща с филм, напълно достоен за огромния му талант.
