Също като „Матрицата“, Inception, „Мементо“ или In Time, филмът Looper има идея, която е много по-голяма от онова, което виждаме за два часа на екрана и вероятно предстои да гледаме различни разновидности на този филм в близките години, защото хубавите идеи винаги се мултиплицират от Холивуд докато омръзнат на всички.
Looper е нарицателно за наемен убиец в бъдещето, тоест 2033 година, когато мафията изпраща от още по-далечното бъдеще своите жертви назад с машина на времето, за да бъдат те убити и да изчезнат. Наемните убийци работят до момента, в който изпратеният за убиване човек са те самите като стари и в този момент получават солидна сума и са свободни да живеят както си искат, но точно 30 години.
Около тази история, която е разказана в първите десет минути на филма, се развива действието нататък. На пръв поглед тридесет години живот в охолство са много време, вероятно повече, отколкото мнозина имат. Само че всяко броено време минава бързо, а мислите за това как да променим съдбата го скъсяват още повече. Същевременно далеч по-сложно става когато тази промяна започва да се случва – тоест в един момент съществуват паралелно и младият и старият убиец и двамата по свой начин се опитват да променят съдбата си, свързани чрез спомените си и общото си бъдеще. Развръзката е проста и в някакъв смисъл универсална – не можем да променим съдбата. Можем да променяме само себе си.
Няма да разказвам повече, сюжетът наистина предпоставя далеч повече гледни точки от описаните по-горе. Приятно е да се види Брус Уилис в смислена роля, при това с доста противоречива морална окраска, а Джоузеф Гордън Левит щеше да е много по-симпатичен ако не беше гримиран така абсурдно и с изкуствен нос, уж за да прилича на Брус Уилис, но всъщност прилича на карикатура. Емили Блънт е приятна, а детето Сид е точно толкова по детски очарователно и същевременно плашещо, както само Холивуд може да го направи… С други думи това далеч не е най-лошия избор на филм в кината тази седмица.
