Това е един филм за романтична сватба в Италия – картините на китни селца, лимонови градини и алени залези са прекрасни! Това е и филм за една жена, която се бори с рака, носи перука и огромен, грозен белег през гърдите си. Някъде в амалгамата от тези две истории, режисьорката Сюзане Биер изгражда филма си – трогателен, малко тъжен, обикновен и красив.
Ида е болна от рак, но вече в края на терапията си и чака окончателните резултати от тестовете. Децата й са вече големи и далече, така че тя се бори с проблемите си сама. Всъщност „бори“ е в случая неточна дума, Ида е от тези лъчезарни и спокойни хора, пред които сякаш и болестите отстъпват – тя е тиха, мила и твърда в решенията си – такава, каквато всяка от нас би искала да бъде, но рядко успява, особено в подобни обстоятелства. Дъщеря й се омъжва в Италия и за Ида това е чудесен повод да пътува и да преживее нещо хубаво. И тук се появява той – бащата на младоженеца, вдовец – Пиърс Броснан. Честно си признавам, че се изкушавах цялата ми рецензия за филма да се състои от изречението „Романтичен филм със страхотния Пиърс Броснан, да се гледа задължително!“. Но и така стана ясно – Пиърс Броснан е в своята коронна роля на привидно арогантен, много богат и загадъчен самотник, с лека полу-усмивка и побелели слепоочия, сини ризи и страхотни движения на дансинга. Впрочем, не си мислете, че вече ви е ясно какво се случва – в този филм нищо не е каквото изглежда на пръв поглед.
Сюзане Биер е вероятно най-успешната датска режисьорка, нейният филм "В един по-добър свят" спечели Оскар миналата година. Гледала съм още два нейни филма и бях наистина озадачена как творец като нея, с толкова сериозни драми зад гърба си, ще направи забавен любовен филм. Справила се е отлично, вплитайки в историята достатъчно проза, за да не е захаросана и достатъчно романтика, за да ни трогне. Чудесен филм – може да го гледате на предстоящия София филм фест.
