Изкуство

"Лято 1993" и историята на малката Фрида, която остава без родители

Животът предстои.

"Лято 1993" и историята на малката Фрида, която остава без родители

Снимки: www.imdb.com

Не е за вярване, но българските разпространители имат права за почти всички стойностни испански филми, ала ги пускат по кината (скъпернически, ограничено и за кратко) едва след месец май... Седмицата на иберо-американското кино (традицията продава). "Лято 1993" (в салона бяхме четирима зрители и разпоредителят!) има оценка 7.2 в IMDb и 32 (!) награди, от които три "Гоя" (нов режисьор, нова актриса, поддържащ актьор) и две в Берлин. Режисьор и сценарист е отличената дебютантка Карла Симон.

Замисляли ли сте се как изглежда СПИН епидемията през очите на оцеляло дете на починали рано родители? Майката (бащата също е покойник, там не е ясна точно причината) на шестгодишната Фрида (Лая Артигас, браво!) е починала от СПИН току-що и баба ѝ (Исабел Рокати), суха, жилава, властна, намръщена и сопната жена, я изпраща в малък град при сина си, вуйчото (май има нещо като подобен закон за сираци). Лято е, горещо, сухо, опалено от слънцето и задушно, а годината е 1993.

Момичето е неосъзнато угнетено и посърнало (душата ѝ е притихнала и скована, ала наранена дълбоко), иначе е нежно, любознателно и пакостливо къдраво динамо. Бързо се сприятелява с едва проходилата доверчива, наивно открита, дружелюбна и мила братовчедка Ана (Паула Роблес). Вуйчото Естеве (Давид Вардагер) е рядко свестен и мек сговорчив брадат дългуч с огромно сърце, а съпругата му Марга (Бруна Куси), скулеста стройна брюнетка с дълги загорели крака, също е добра и щедра, пълна с любов към новия член на семейството.

Ала нещата не са толкова прости. Адаптацията на Фрида е неравна, нервна и трудна, другите деца побягват от нея, когато си наранява коляното и бликва кръв (изследванията показват, че е здрава, но кой знае...), а самата тя е непокорна, дива и вироглава, дръпната и тросната. Моли се по детски непохватно на статуя на Богородицата в ниша в гората, после я поругава, репчи се, глези се, лигави се, инатливо поставя в опасни ситуации Ана, тръгва си през нощта. Представяте ли си какво се случва в чистата ѝ неукрепнала и ужасена осиротяла детска душа въпреки инстинктивната извираща от сърцата на добри и търпеливи хора (Марга понякога се ядосва и сърди, но за кратко) обич, която я обгражда?!

Филмът завършва със сълзи и ридания, които са колкото от отприщената най-накрая мъка от загубата (осъзната в цялостната си окончателност), толкова и от облекчение, смирение и прощаване с миналото на прага на бъдеще, което е оптимистично и светло. Животът предстои в ласкаво и любящо обкръжение.