Веднага "захапвам" всяка новопоявила се екранизация на гениалната Джейн Остин, затова светкавично си пуснах "Любов и приятелство" (наистина, къде е границата?) на Уит Стилмън. Заснет е по по-неизвестното и малко прозведение Lady Susan и е със заглавие от така наречените ѝ ранни "ювенили". Преводът е доста добър (езикът на Остин е половината от удоволствието) с изключение на няколко глупости като "ухажорка" вместо "флиртаджийка" и "ходатайство" вместо... "кръшкане".
Лейди Сюзън Върнън (Кейт Бекинсейл, завиждам на всичките ѝ интимни партньори, от Майкъл Шийн до сегашния!) е легенда в суетното, високомерно и снобско висше общество на Англия. Вдовица, шеметно и спиращо дъха красива, с кръшна фигура, леко обагрено в розово съвършено бледо лице, но също така с остър ум, стоманена воля, талант за интриги, флиртуваща с много, близка с малко, манипулативна, капризна, нагла и... без средства. [[quote:0]] Почти изгонена от замъка на лорд Менуоринг (Локлан О'Меърейн), скован и надменен заможен благородник с изискана и привлекателна външност, всъщност неин любовник, и истеричната, невзрачна и болезнено ревнива (има защо) негова съпруга лейди Луси (Джен Мъри), тя се натриса безцеремонно на своя девер Чарлз Върнън (Джъстин Едуардс), леко отнесен, наивен и добродушен мъж на средна възраст, и на скептичната му и предпазлива кукленско руса половинка лейди Катрин (Ема Грийнуел). Води със себе си дъщеря си Фредерика (Морфид Кларк), неуверена и потисната тийнейджърка, много далеч от съблазънта и дивата сексуалност на майка си, но скромна, нежна и очарователна. Лейди Сюзън бързо прелъстява (засега пресметливо, преднамерено и платонично) брата на Катрин Реджиналд Декърси (Ксавиер Самуел), много по-млад напет самоуверен остроумен хубавец, който на всичкото отгоре е предубеден първоначално към нея заради мрачната ѝ слава.
Доза комизъм внася свръхбогатият, но глупав, егоцентричен, нелеп и дърдорещ с апломб потресващи дивотии (повтарям, езикът и диалогът при Остин са свръхважни) сър Джеймс Мартин (Том Бенет), преследващ Фредерика, в която си е внушил, че е влюбен, и за която иска да се ожени (манипулиран вещо от майката). Единствената вярна и всеотдайна приятелка на лейди Сюзън е американката Алиша Джонсън (Хлое Севини), длъгнеста, мършава, но интересна и впечатляваща жена, чийто съпруг мистър Джонсън (Стивън Фрай, "Джийвс", велик), снизходителен, педантичен и тесногръд бастун, я ненавижда и презира. А тя ни удивлява всяка секунда с диаболичния си талант да казва на черното бяло с ангелско лице, притворени невинно и уязвимо клепачи и придиханния език на несправедливо обвинената и огорчена благодетел, да ръси бисери, да се измъква на косъм от невъзможни ситуации и въпреки всичко да балансира на ръба на приличето и търпението на обществото (и не става дума за интимност или секс, а за ясната морална граница между добро и зло). [[more]] Така представена (и звучаща), историята е много по-близо до Оскар Уайлд, отколкото до творбите на самата Остин. И е точно така - беззлобна и лека, въздушна и простичка, но ехидна и сардонична критика на нравите (повече сатира, отколкото гротеска), искряща от остроумие и оригинални попадения. Накрая добродетелта не надделява, но любовта - да. Добрите и чистите се събират, сър Джеймс Мартин получава, каквото заслужава (естествено, без въобще да се усети), благоприличието е уж защитено (на повърхността), а триумфът на лейди Сюзън не е точно триумф (и не дразни), защото е постигнат над хора, които заслужават участта си, докато другите, важните и ценните, успешно се отскубват от хватката ѝ.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
