Първо ме намери филмът – случайно – просто името ме привлече, както и сам отбелязва Бегбеде, трудно е да го подминеш. Това име определено продава.
Филмът е доста подсладен в сравнение с книгата, с която се сдобих много бързо.
Марк Мароние – мъжът, в когото би се влюбила всяка жена, страда. Признавам си, беше донякъде удоволствие да видя как мистър "Перфектен" рано или късно открива, че любовта е път, търпение, споделяне и много често – изпитание. Богатите, погалени от щедрата ръка на съдбата, мъже са магнит. Привличат, покоряват и после дълго гледат как събираш парченцата от разбитото си сърце! Но все някога, както всички ние знаем, има едно "Но"[[more]]Филм за мъжкото его, поставено пред дилема – дали ще успее да опровергае твърдението, че любовта трае 3 години? Дали усмивката и чарът на Алис са по-силни от желанието да прелъстяваш и изоставяш? Дали наистина в днешно време любовта е неотговорен sms? Интересно е да наблюдаваш от другата страна на барикадата, от страната на мъжкото страдание. И, разбира се, за Place Dauphine – това малко съкровище по средата на Сена. Триъгълен площад, място за тихи любовни срещи, за дълго очакване, за сливане на дъжд и сълзи... Ходих на него няколко пъти, стоях на пейката и се усмихвах на Марк, който все пак намери любовта.
Бегбеде... Неизбежно е да се влюбиш! Разглезен, циничен, изтънчен, небрежен, артистичен, реален мъж, чиито парфюм е с името "Недостижим". Той и неговият Марк са от този тип герои, които асоциирам с книгите, трудни за четени, но дълбоки и поучителни. Важно е да ги разлистиш, пък дори това да доведе до някоя друга сълза!
