Винаги съм била с особено мнение за филмите на Майкъл Мур (гледала съм ги всички). Харесвам ги, защото показват различна гледна точка към "страната на неограничените възможности", далеч от непрекъснато тиражираните "the best nation in the world", "the greatest nation in the world" и любимата ми реплика за президента на САЩ, която се повтаря поне осем пъти във всеки епизод на сериала "Скандал" – "the most powerful man in the world". Иначе героят е слаб и безволев бял мъж, влюбен в силна, но чувствителна черна жена.
От друга страна, не ги харесвам, защото ми се струват точно толкова елементарни, колкото и въпросните повтаряни до откат внушения. Имам силна непоносимост към крайности. Истината обаче е, че с филмите си Майкъл Мур силно опъва нервите, особено на закърмените с идеята за величие. Редовно се четат реакции като "Той защо така говори за нашата велика страна?!" и любимото ми "Като не му харесва, да се изнася!". Достатъчен мотив да надникна и да видя какво точно дразни – за да не открия нищо, което всъщност вече да не знам. [[quote:0]] Всичко това ме забавлява много, защото моето детство е минало в комунизъм. Знам прекрасно какво е някой ежедневно да ти внушава колко е велика дадена страна и какви късметлии сме, че са ни братя. Знам и колко е болезнено, когато се сблъскаш с реалността – не, не си бил от добрата страна на света. Докато теб са те учили, че си част от голямото величие, отваряйки ти хоризонти колкото люк на подводница, светът е вървял напред и си е изковал приличен стандарт и цивилизовани обществени отношения.
Новият филм на Майкъл Мур Where to Invade Next е нещо като документална комедия. Обикаляйки различни "бели" държави из Европа, той се чуди къде да нахлуе и да забие флага на САЩ. Слагайки символично ръка на територията, той взима "идеи", т.е. обществени постижения, за да покаже на американците, че, докато те харчат 59% от бюджета за ролята си на световен полицай, хората в Европа живеят тихо, кротко, богато и щастливо, и то върху идеи, които са зародени в Щатите, но които корпоративният капитализъм е убил. [[more]] Всичко това е прекрасно, но проблемът е, че аз живея в една от страните, в които нещата не стоят "точно така". Запознахме се с постиженията на синдикалните движения в Италия, с ученическите столови на французите, с образованието на финландците, с историческата памет на германците, с университетите в Словения, със затворите в Норвегия и дори прескочихме до Тунис, за да видим какво се случва с жените там. Мур е подминал здравеопазването като тема, но предполагам, защото му отдели цял филм.
След около два часа европейският зрител е сигурен, че е социалдемократ, който живее един прекрасен живот благодарение на цивилизовани обществени отношения. За американския приемането на филма вероятно е по-трудно...
