Очаквах отдавна този филм, защото денят, в който бях във Версай, се нарежда сред най-красивите и щастливи в живота ми и исках да науча повече за създаването на градините и за Андре льо Нотър – главния градинар на Луи XIV. За този гений от нивото на Моцарт и Шекспир не се знае много и се почувствах объркана, когато разбрах, че историята във филма всъщност е измислена. Друга причина, поради която исках да видя „Малки бъркотии“, са Кейт Уинслет и Алън Рикман (който тук е и режисьор, освен че е в ролята на Краля Слънце). И третата е, че очаквах, че филм за градини, и то точно за тези градини някак си ще разцъфне от екрана благодарение на всички пиксели на света – и ще изляза щастлива и окрилена.[[more]]„Малки бъркотии“ разказва измислена история за създаването на една съществуваща част от градините на Версай – бална зала на открито. Всички герои с изключение на главната героиня (мадам Дебара) са исторически фигури, но филмът е фокусиран върху нея – сама жена, прехвърлила 30-те, еманципирана и работеща като озеленител, терзана от сериозна драма. Мадам Дебара е онзи импулс в живота на Льо Нотър, който ще го провокира да излезе от концепцията за рая като едно симетрично място и да надмине себе си.
Идеята за жената зад големите мъже – онзи принос, без който раят е невъзможен, нямаше нужда да се измисля, когато под носа на Рикман във Версай е истинската история на мадам Матено и Луи XIV – връзка, продължила повече от 40 години в брак с непризната стойност.
Въпреки това, ако се абстрахира човек от тази историческа дезинформация, филмът е всъщност семпъл, любовен и приятен. Кейт Уинслет е голяма майсторка на тъжното заглеждане в хоризонта, а Льо Нотър е представен като замечтан юноша. Между тях се заражда плаха любов, но най-вече платонична връзка, която ще отключи творческите им чакри и заедно ще създадат шедьовър. Допълнително зрителят ще си даде сметка, че най-прекрасните неща се постигат с цапане на ръце, усилия и много невидим труд и жертви. Нещо, за което докато се разхождаш по Кралската алея, слушайки „райска музика“, не си даваш сметка.
