ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Малко преди хората да станат зли

Малко преди хората да станат зли
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тази година имах стопроцентов успех на София Филм Фест. Отидох само на един филм и той беше страхотен. Това, честно казано, рядко ми се е случвало. Обикновено на фестивалите е като в хазарта - попаденията са доста по-малко.  Защо избрах Цирк Колумбия ли? Защото е на Данис Танович, чийто „Ничия земя” винаги съм искала да гледам.  И защото го даваха в НДК, което си е гаранция, че малко или много филмът става за поне 3 000 човека. Иначе, колкото и да ми е неудобно да призная, малко се плаша от прожекциите за по 50 човека, шансът аз да съм от неколцината, на които се очаква филмът да хареса, не е особено голям. 
И така, става въпрос за последните две седмици преди войната в Босна. Действието се развива в едно малко босненско селце, в което има всички условия за райски живот – слънце, река, китни къщурки в австро-унгарски стил, любезни съседи и носталгия по детството. В момента обаче, в който Мики Манойлович пристига в родното си място от Германия, нещата вече са почнали да се развалят. Най-вече се променят съседите – довчерашните любезни съграждани си припомнят всичко, което ги разделя, а то никак не е малко. Изправят се сърби срещу босненци, комунисти срещу фашисти, богаташи срещу бедняци. Новото срещу старото. В същото време тече обратният процес – на фона на обществените разделения сюжетът проследява сближаването на едно разпаднало се семейство, връщането на любовта и топлината в него. Старото срещу новото.
Давам си сметка, че това което казах по-горе, не е достатъчно. Затова ще добавя, че филмът ви хваща за гърлото и в моментите, в които не се смеете, ви се иска да плачете. Иска ви се и да знаете, че историята е била друга и след тези две седмици война не е имало.  Че е възможен един друг живот, в който хората избират да не бъдат зли, а раят е вечен.

 
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...