Мариям (Мариям Пализбан) е журналист и активист за справедлива съдебна система в Иран. Забрадена и с дълга рокля, което не може да скрие класическата й персийска красота, бледото издължено лице, едрите хармонични черти и огнения поглед на продълговатите бадемови очи, съчетани с пищна стройна снага, тя пише полемични възпламеняващи статии и посещава роднини (предимно майки) на убити, молейки ги за прошка и пощада. В иранското правораздаване, (уж) почиващо на Корана, майката на убит може да прости на извършителя на престъплението и това да бъде взето предвид от съда, за да бъде помилван. Мекосърдечие, вяра и любов Мариям не среща никъде, а е прокуждана с агресия и неприкрита омраза. [[more]] Паша (Навид Мохамади), лидер на легендарната престъпна група "Лантури", рошав брадат обаятелен дивак, се влюбва в Мариям и разпространява слуха, че е взаимно. Няма нищо подобно, просто няколко ситуации могат да се тълкуват двояко, а гордата, интелигентна и деликатна жена не желае да наранява директно и окончателно дълбоките чувства (които са безспорен факт) на бандита. Той, вбесен и отчаян, я залива с киселина. Тя ослепява, а лицето ѝ...
Най-интересното във филма, който е едно от едва двете великолепни ирански заглавия на кинофестивала "Менар" и който е неправилно озаглавен "Лантури" вместо "Мариям" например, е реакцията на героинята. Тя, толкова великодушна и благородна, сама отказва (нещо, за което е убеждавала другите от високите си нравствени позиции) да прости на Паша и той е осъден да бъде ослепен от лекар в болница. Лекарят трябва да е прецизен, за да приложи точно толкова поражения със сярната киселина, колкото сам осъденият е нанесъл. Представяте ли си?! В XXI век ужас, шок, жестокост и нонсенс, уж в името на Бога - защото в Стария завет пишело "око за око" (нещо, което Христос е отрекъл, а дори и Мохамед недолюбва, ако четеш внимателно)! [[quote:0]] Мариям обаче не е казала последната си дума, а финалният кадър с нейната настояща външност ни разплаква и потриса.
Режисьорът Реза Дормишиян (чудесния I'm Not Angry!) си играе смело с търпението на цензорите на тоталитарния режим на аятоласите, защото е взел в тази измислена, но почиваща на реални ситуации история за името на главната героиня това на Мариям Раджави. Раджави е дългогодишен емигрант и активист за граждански права и оглавява международна инициатива точно против зачестилите в Иран нападения с киселина срещу жени (в нета има снимки, които ще ви вгорчат живота за месеци напред).
Автор: Бистра Андреева
