ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Master of Art: „Чувство за непоносимост“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Винаги съм се питала дали митът "Георги Марков" отговаря по мащаб на реалната личност. Филмът „Чувство за непоносимост“, написан от Дочо Боджаков и режисиран от Боя Харизанова, прави повече от възможното да помогне на отговора на този въпрос. Без всъщност да му отговаря директно и именно затова е във всяко отношение балансиран, интелигентно и интересно поднесен.

Режисьорката лично представи филма си преди прожекцията, която всъщност е едва втората след завършването на продукцията. Историята обхваща живота на Георги Марков в годините преди емиграцията – всъщност точно до деня, в който той напуска България. В края пишеше, че това е първа част и много се надявам да има и втора, защото именно това е форматът и това са хората, които искам да ми разкажат тази история. Режисьорката Боя Харизанова е млада, в смисъл със сигурност не помни нищо от разказаните във филма й събития и за щастие това й е помогнало да подходи с професионализъм и обективност, от които филмът е спечелил страшно много.

Георги Марков е бил голяма звезда в България към момента на бягството си преди половин век. Много от роднините и приятелите му разказват във филма за неговата виталност, за обаянието и любопитството му, за надеждата му светът да стане по-добър и по-справедлив. Същевременно въпреки тези донякъде наивни копнежи, Георги Марков е известен бонвиван и комарджия, човек приближен до висшите партийни и милиционерски кръгове. Достатъчно възрастна съм, за да помня и да знам, че подобен начин на живот е бил невъзможен без директната подкрепа на Държавна сигурност.

Георги Марков е една от най-големите звезди на тогавашната литература. Преди този филм не знаех, че той е сценаристът на сериала „На всеки километър“, като е участвал в написването или редактирането на всички серии, но след това името му е заличено. Той и изобщо е заличен от изкуството и живота в България за дълги години. Именно това време на младостта и успехите му тук са неизвестната част от биографията му, върху която този филм хвърля светлина.

Георги Марков напуска България с голямо разочарование и с доста големи очаквания и надежди за кариера „отвъд“, които така и не се сбъдват напълно. Трагичната му смърт става много голям катализатор за раждането на легендата за него. Истината, особено след толкова време, просто няма как да е еднозначна. И това най-добре се вижда в собствените му произведения – просто вижте „Да се провреш по дъгата“ в Народния театър. Пиеса, която може да служи за индулгенция и на най-грешния писател.

Георги Марков, забранената пиеса и "българският чадър"

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...