ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Master of Art: „Лица, места“ или Франция отблизо

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Прекрасен, абсолютно френски филм! Слънчев, с хубава музика, с чудни пейзажи от всички краища на Франция – южни лозя и каменни градчета, северни плажове, огромни промишлени комплекси, пристанища и дори Лувъра, напълно празен.

Това е един филм-пътешествие, а какъв по-добър начин да се разкаже за Франция от този да се обикаля и да се събират картини и истории? Именно с това се заемат 89-годишната Аньес Варда, легендарен фотограф и режисьор от френската „нова вълна“, и JR – Джей Ар, художник и фотограф, за чийто проект в Пантеона в Париж сме писали преди години.

Двамата имат повече от 50 години разлика във възрастта, но за сметка на това пълно творческо единомислие. Разбира се, възрастната Аньес е много по-интересният персонаж в тази история, една изпълнена с оптимизъм и идеи дребна възрастна дама, която неуморно обикаля навсякъде с раница на цветя и цветен бастун.

С Джей Ар събират историите на обикновените хора, които срещат при пътуванията си, и се опитват да ги възпроизведат в изкуството си. Всеки отделен епизод от филма е самостоятелна история, заслужаваща свое малко филмче, а накрая Джей Ар прави огромни снимки на очите на Аньес и ги залепва върху два вагона на един влак, за да видят местата, които тя никога няма да успее да посети.

Филмът е носител на наградата за документален филм от последния фестивал в Кан, но дори и без тази атестация е абсолютно удоволствие – гледа се неусетно и накрая ми се искаше моментално да го видя поне още един път и да отнеса това светло чувство с мен завинаги. Абсолютно доказателство, че изкуството може да промени света и да го направи по-добро място за всички нас.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...