Скоро в "Междинна спирка" (френски филм) стана дума за жените в "киното за войната". Американците обикновено подхождат "по-героично" ("Редник Джейн", Деми Мур и Ридли Скот), или по-емоционално (справяне със загубата на майката воин, имаше такъв филм с Джон Кюсак), но приятно изключение е "Меган Лийви" на документалистката с номинация за БАФТА Габриела Каупъртуейт. [[more]]Меган Лийви (Кейт Мара) е самотна жена на двайсет и няколко години, дребна, добре сложена и миловидна, която е отчаяна, губи поредната си скучна и нископлатена работа. Живее с досадната си натякваща майка (Иди Фалко от "Семейство Сопрано") и с безличен пастрок, обича баща си (Брадли Уитфорд), мълчалив работяга, опора, възпитал я в любов към "Янките", но рядко го вижда.
Мимоходом мярва реклама за армията и импулсивно се записва. Там също е объркан аутсайдер, докато не вижда кучетата търсачи на експлозиви и не се запалва (най-накрая) с налудничав плам по тази професия. Там има строг, но справедлив сержант (рапърът Комон), отзивчив и опитен наставник (Том Фелтън, злодей в "Хари Потър"), а кучето, Рекс, е опърничаво, ала свръхспособно. С него постигат симбиоза, на привързаността и обичта се отговаря с подобни истински емоции, а колегата Мат (Рамон Родригес), чаровен и строен мургав латинос, ѝ дава топлина, близост и любов, въпреки че е фен на "Метс".
Меган е герой от войната (сцените на терен са достоверни, натурални, прашни и жарки), получава тежки, но не фатални наранявания, но Рекс е "на служба" и неговото осиновяване (фокус във филма) се оказва трудна задача. Няма патос и предвидима поука въпреки истинската история, а просто констатация, умно, неусетно и талантливо поднесена, че винаги можеш да си намериш мястото в живота, та даже и да откриеш смисъл и радост, дори да си жена в мъжка професия. Загърбваш отчаянието и се хвърляш презглава в нещо, което те вълнува, без да слушаш другите.
Автор: Бистра Андреева
