ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Между морето и сушата"

"Между морето и сушата"

Не е тайна, че съм вманиачен на тема "Сънданс" и когато "Синемакс" пуснаха колумбийския "Между морето и сушата" на дебютанта Карлос дел Кастильо, изпитах бурна радост, не тихо задоволство. Филмът има оценка 7.3 в IMDb и четири отличия по света, две от които са точно на "Сънданс" миналата година: Специалната награда на журито и Наградата на публиката (!) в секцията World Cinema Dramatic.

В схлупена мизерна дървена наколна (!) колиба, стъпила в застоялата вода на лагуната, в която бризовете спокойно се гонят през зеещите дупки между изметнатите дъски, живееят Роса (Вики Ернандес, брилянт), едра и тромава жена на средна възраст с широко месесто лице и избеляла рокля, и синът ѝ Алберто (Маноло Крус, друг талант), болен от мускулна атрофия/множествена склероза младеж с чувствителни, нежни и интелигентни черти, огромни очи и съсухрено немощно хилаво тяло, съставено от тънки кости и здрави сухожилия.

Тя едва свързва двата края (съпругът ѝ моряк е умрял при буря), но е маниакално отдадена на детето си, смисъл на живота ѝ, той рисува покъртителни неумели картини с уста. Единствената светлина в живота им е съседката Хисел (Вивиана Серна), гъвкава и грациозна мургава красавица, която противно на логиката харесва (обича!) Алберто и постоянно се върти около него, дори търси в нета нови модерни и революционни лечения.

Роса я предупреждава (има и древна вражда с майка ѝ), че между нея и неизлечимо болния нищо няма да се получи и е добре да се отдръпне и да не му дава илюзорни надежди, а Алберто на свой ред има мечта да види морето, което е през една крайбрежна улица. Майката купува яркожълт стол, пригажда го на количка и с много усилия и изобретателност сбъдва бляна му, когато той, потънал до кръста в солената вода, ѝ казва какво всъщност иска... Големите ми надежди и пресилени очаквания бяха излъгани почти през цялото кратко времетраене на филма (натрапчиво напомнящ "Морето в мен") до последните екзалтирани и силно емоционално концентрирани петнайсетина минути. През премрежени от сълзи очи за пореден път зрителят със загуби и травми в живота си дава сметка, че близките и любимите имат право да напуснат света, станал нетърпимо бреме и ужасна тегоба за тях (включително и с благородната цел да не обсебват и провалят живота ни) по свое желание и с достойнство, а дивият ни и вироглав стремеж да ги задържим до себе си (всъщност малкото, което е останало от тях) е проява единствено на нашия егоизъм и на страха как ще се справим и продължим без фундаменталната опора на присъствието им.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.