“The Missing” е един от най-драматичните и интересни сериали, които гледах през 2014 г. – 96% по “доматометъра” на Rotten Tomatoes, оценка 8,3 в IMDB, премиерата беше на 15 ноември 2014 г.
Британците определено имаха силна година в психологическите трилъри с него и “The Honourable Woman”, за която писахме вече тук и която смятам за шедьовър (донесъл “Златен глобус” на Маги Джиленхол). Първият сезон на “The Missing” има 8 епизода – по час всеки, общо 8 часа напрежение, очакване, често отчаяние, че краят ще е неясен, че нещо си пропуснал и няма да разбереш. Действието се развива почти постоянно в условията на дъждец или време, в което никога не виждаме слънце, което приемам за драматургичен похват (за мен лично това е малко досадно и излишно натоварващо атмосферата). Зрителят нито за минута не бива да се отпуска, но няма и как, защото е изправен пред една от най-големите човешки драми, за които мога да се сетя – изчезването на дете и незнанието какво се е случило.
Тони (Джеймс Несбит) и неговата съпруга Емили (Франсис О'Конър – страшна, номинирана за “Златен глобус” за изпълнението си) прекарват ваканцията на 2006 година, пътувайки из Франция. Петгодишният им син Оливър е на задната седалка, рисува портрет на баща си с големи уши. Пеят, говорят си и си прекарват чудесно до момента, в който в едно приятно френско градче (реално филмът е сниман в Белгия заради по-добри данъчни условия) се разваля колата им и се налага да поспрат. Настаняват се в местното хотелче, а вечерта Тони води Оливър в препълнена кръчма, за да гледат важен мач. За около две секунди Оли остава извън полезрението на баща си и изчезва.[[more]]През 2014 година от детето все още няма и следа, издирването му отдавна е приключило, случаят е затворен от френските власти. Семейството на Тони и Емили е разбито и са разведени, всеки има свой живот. Емили намира някаква сила да продължи и създава нова връзка, опитва се да живее някак си и на пръв поглед изглежда стабилизирана. Но честите епизоди на затваряне в банята, където сълзите все така продължават да текат, докато виковете вече са неми, напомнят, че за тази жена нищо никога няма да се промени.
Тони е друг. Той търси и ще продължи да търси детето си, докато диша. Осем години след изчезването на сина му той е единственият, който не се е отказал. Най-после изглежда, че е открил следа и се връща в градчето. “Ти търсиш картини в облаците” – казва Емили, която не иска да съживи надеждата си и да разбива сърцето си пак и пак. Донякъде е така, но Тони няма друг избор. Връщайки се във Франция, той се опитва да събере старите герои. На първо място издирващият френски полицай Жулиен Батист (Чеки Карио, какъв хубав мъж беше...), който е пенсионер. В началото той също отказва, но щом разбира за каква следа става въпрос, съвестта му го връща на мястото поне за да се опита да вразуми бащата. “Ние никога не сме били приятели” – казва Тони. Но са, и то какви!
Хората от градчето също никак не са ентусиазирани от възобновяването на случая и присъствието на Тони отново там. Те също са пострадали – изчезването на детето е направило мястото неатрактивно и обедняващо. Кметът пък има своите политически мотиви да играе игрички и да съдейства (или не съдейства) според интереса си, така че новото издирване започва в неблагоприятни за Тони условия.
При постоянно връщане на лентата назад в годините се запознаваме с всеки аспект на търсенето на Оливър и замесените герои още от първата му минута. Понякога тези прескачания във времето са малко объркващи, ако не внимаваш достатъчно, но за улеснение героите имат малко различна визия преди и сега. Добрата новина е, че за разлика от “The Honourable Woman”, “The Missing” ще има втори сезон. Дали в него ще продължат с издирването на Оливър или развръзката ще дойде в осми епизод, ще оставя на вас да научите сами.
