ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моето голямо лудо гръцко разочарование

Моето голямо лудо гръцко разочарование

С нетърпение очаквах продължението на един от най-смешните филми, който съм гледала – "Моята голяма луда гръцка сватба", което е на екран от тази пролет.

Семейство Портокалос са до един отново на линия. Никой не е починал (притеснявах се за бабата на Тула, но е жива и здрава, все така в черно, прегърбена и със забрадка). Има, разбира се, нови попълнения – няколко малки (не можах да преброя точно колко), Никос и Коста, играещи табла и вещо обясняващи гръцкия произход на думи като "чимичанга". Тула и съпругът ѝ имат седемнайсетгодишна дъщеря, която незнайно защо не се казва Атина, а Парис. Парис иска просто да се отърве от цялата фамилия и се моли горещо да я приемат в колеж възможно най-далеч. Мъжът на Тула вече е директор на училище – все така тихичък, кротичък и разбиращ с усмивка. Тула помага в ресторанта на баща си. Всичко е такова, каквото си го знаем, а лелята, както се казва, "не е мръднала".

Животът тече някак си. Тула се грижи за всички и е обсебена от страх, че животът ѝ ще опустее, когато детето ѝ отлети от домашното гнездо. Новият сюжет се заплита, когато баща ѝ решава да докаже, че е пряк наследник на Александър Велики. Доказателствата май се крият в стара метална кутия от бисквити, където между спомени и документи той забелязва, че брачното му свидетелство не е подписано, и ето че новата луда гръцка сватба е на хоризонта! Смешен ли е? Смешен е по един много елементарен, но не и остроумен начин. Това е целият проблем – забавното и пиперливото от първата част тук е засилено от Ниа Вардалос до степен да окарикатури цялата фамилия, която вече не е симпатична групичка особняци, а аутсайдери, сякаш хванати от гората. Играта със стереотипи минава всякакви граници, гърците са представени като някакви утешаващи се с баклава лунатици. Разбира се, пристига гост от Гърция (опърпан, но горд грък, готов още от вратата да удари две-три мастики), а когато бабата на Тула се появява на витрината на магазин за булчински рокли, правейки се на манекен, публиката над петнайсет иска просто да стане и да си тръгне.

Разбирам, че след четиринайсет години Ниа Вардалос иска да каже и покаже много. Захванати са поне дузина сюжети - всичките интересни, но претупани. Усещането е, че е написала нещо огромно, което й се е наложило да съкрати до оставянето на "смешките", защото за друго няма време в един филм от час и половина. Вероятно Рита Уилсън можеше да продуцира телевизионен сериал, където талантът на Ниа Вардалос да се изяви по-смислено и пълноценно, защото тя определено има огромен талант. Бих следила такава комедия с години и вероятно ще е не по-малко смешна от "Модерното семейство", например. За съжаление шансът е пропуснат в едно препускане да се капитализира докрай гръцкият произход на Ниа Вардалос и на екран стои един филм, който едва става за гледане и е много далеч от легендата "Моята голяма луда гръцка сватба".

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.