С нетърпение очаквах продължението на един от най-смешните филми, който съм гледала – "Моята голяма луда гръцка сватба", което е на екран от тази пролет.
Семейство Портокалос са до един отново на линия. Никой не е починал (притеснявах се за бабата на Тула, но е жива и здрава, все така в черно, прегърбена и със забрадка). Има, разбира се, нови попълнения – няколко малки (не можах да преброя точно колко), Никос и Коста, играещи табла и вещо обясняващи гръцкия произход на думи като "чимичанга". Тула и съпругът ѝ имат седемнайсетгодишна дъщеря, която незнайно защо не се казва Атина, а Парис. Парис иска просто да се отърве от цялата фамилия и се моли горещо да я приемат в колеж възможно най-далеч. Мъжът на Тула вече е директор на училище – все така тихичък, кротичък и разбиращ с усмивка. Тула помага в ресторанта на баща си. Всичко е такова, каквото си го знаем, а лелята, както се казва, "не е мръднала".
Животът тече някак си. Тула се грижи за всички и е обсебена от страх, че животът ѝ ще опустее, когато детето ѝ отлети от домашното гнездо. Новият сюжет се заплита, когато баща ѝ решава да докаже, че е пряк наследник на Александър Велики. Доказателствата май се крият в стара метална кутия от бисквити, където между спомени и документи той забелязва, че брачното му свидетелство не е подписано, и ето че новата луда гръцка сватба е на хоризонта! [[more]] Смешен ли е? Смешен е по един много елементарен, но не и остроумен начин. Това е целият проблем – забавното и пиперливото от първата част тук е засилено от Ниа Вардалос до степен да окарикатури цялата фамилия, която вече не е симпатична групичка особняци, а аутсайдери, сякаш хванати от гората. Играта със стереотипи минава всякакви граници, гърците са представени като някакви утешаващи се с баклава лунатици. Разбира се, пристига гост от Гърция (опърпан, но горд грък, готов още от вратата да удари две-три мастики), а когато бабата на Тула се появява на витрината на магазин за булчински рокли, правейки се на манекен, публиката над петнайсет иска просто да стане и да си тръгне.
Разбирам, че след четиринайсет години Ниа Вардалос иска да каже и покаже много. Захванати са поне дузина сюжети - всичките интересни, но претупани. Усещането е, че е написала нещо огромно, което й се е наложило да съкрати до оставянето на "смешките", защото за друго няма време в един филм от час и половина. Вероятно Рита Уилсън можеше да продуцира телевизионен сериал, където талантът на Ниа Вардалос да се изяви по-смислено и пълноценно, защото тя определено има огромен талант. Бих следила такава комедия с години и вероятно ще е не по-малко смешна от "Модерното семейство", например. За съжаление шансът е пропуснат в едно препускане да се капитализира докрай гръцкият произход на Ниа Вардалос и на екран стои един филм, който едва става за гледане и е много далеч от легендата "Моята голяма луда гръцка сватба".
