Преди година-две написах ласкав пост за грузинския "В разцвет", прелестен и вълнуващ. На новия СФФ авторите Нана Еквтимишвили и германеца Симон Грос пристигнаха с новия си (втори) "Моето щастливо семейство" (междувременно спечелил наградата точно за режисура), участник в Сънданс (без отличие) и с оценка 8.1 в IMDb. Втурнах се веднага към Дома на киното и си излязох от салона възхитен и удовлетворен.
Манана (Иа Шугиашвили) е учителка на 52 години, леко натежала, но сексапилна смугла сластна жена с гарванова коса и решителен, непреклонен, дори упорит взор, облечена с вкус с цветни рокли и хубави обувки на ток. Оглежда апартамент в краен квартал, в който да се нанесе САМА!
Натъртвам, защото тя живее в къщата на родителите си - конфликтната и властна холерична Ламара (Бута Капава) и мълчаливия, грохнал, капризен, но доста трезв Отар (Говен Хеишвили), които не си говорят, със съпруга си Сосо (Мераб Нинидзе), на пръв поглед тих, кротък и отстъпчив, с 20-годишната дъщеря Нино (Цисиа Кумшишвили), мургава, кльощава, симпатична и нервна (не може да забременее), омъжена за малодушен келеш, натрапник в общия дом, и със сина тийнейджър Вахо (Георги Хурцилава), изолиран лаконичен самотник, висящ по цял ден пред компютъра.
В една азиатска, пък било то и християнска държава, това (нейното напускане) е нечуван скандал! Близките викат на помощ брата Резо (Димитри Орагвелидзе), а после и други родственици в една безумно смешна сцена, но бунтарката е твърда в решението си, своенравна, горда и смела.
Няма друг мъж, просто Манана не е щастлива (децата са вече достатъчно големи, за да се оправят сами, а Сосо...), точка! Животът е толкова кратък, че ако тя не се погрижи за себе си, няма кой друг, задълженията са свършили, късно е, но още има време. Дори не за мечти, а за изоставени хобита, тишина, чаша вино на терасата, вкусно ястие, сготвено в малка тенджера САМО ЗА НЕЯ, залязващото слънце в косите, спокойната, умилителна и зареждаща гледка на отиващия си зад планината изпълнен с грижи ден!
Даже има и интрига. На среща на класа (35 години от завършването) героинята научава за съпруга си нещо, което само тя не е знаела. Нино изгонва неверния си мъж, приятелката на Вахо е бременна! Краят е измамно отворен.
Никой не трябва да се жертва (освен ако не го желае и ако именно това не осмисля съществуването му) за другите и да отписва и зачерква живота си. Това не е егоизъм, а уважение към висшия Божи дар и чувство за самосъхранение и значимост. Когато една жена избере да отстоява себе си във враждебна и изостанала среда, куражът и волята ѝ заслужават още по-голям респект и подкрепа.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
