ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Момиче“ – филмът, който трябва, но няма да видим

„Момиче“ – филмът, който трябва, но няма да видим
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Награден с четири награди още при дебюта си на фестивала в Кан миналата година и продължаващ да събира възторжени оценки по света, филмът „Момиче“ мина по екраните в рамките на София филм фест и това вероятно ще остане единственият шанс да видим този изключителен филм. За отбелязване е, че „Момиче“ се излъчва по кината дори в Русия – страна, която определено не е известна с толерантност. Ние, очевидно, сме още по-зле.

„Момиче“ е дебютният филм на режисьора Лукас Донт, но истинската звезда във филма е танцьорът Виктор Полстер, който е спечелил ролята в надпревара с над 500 младежи от двата пола и играе като най-великите актьори. Във филма няма нито една минута, в която Виктор да не е в центъра на екрана, в близък план и няма нито една секунда, в която той да не е потресаващ.

Виктор Полстър, който е ученик в Кралското балетно училище, играе във филма точно това. Той танцува през повечето време, но танцува като Лара – момичето, което е героинята на филма. Лара е родена в мъжко тяло, но в началото на филма вече е момиче – изглежда като такова и прави първите стъпки медицински да спре процеса на съзряване и да превърне тялото си в женско. Лара е родена в свят, който приема тази промяна. Тя има любящо семейство, професионална медицинска помощ и консултации, както и приятелки и съученици в балетното училище, които се отнасят към нея съвсем нормално. Тя е на 15 години и светът на тази възраст е враждебен и без това – много от нас са минали трудно през този период от живота си. Лара е мълчалива и търпелива, тя приема болката като неизменен спътник – а в професионалния балет има много болка. В себе си Лара иска промените да се случват по-бързо, а хората да се вглеждат в нея по-малко. Обичайните за порастването проблеми са преувеличени за това хубаво момиче, като с лупа.

Красив и съзерцателен, с хубава музика и вглеждащ се отблизо в детското лице на Лара, това е филм, направен с огромна обич, съчувствие и разбиране към сложния процес на приемане на онова, което сме. И в случая фактът, че Лара е момче дори не е толкова важен, защото в някакъв смисъл всеки от нас може да се припознае в този процес. Може, ако ни се даде шанс да гледаме този филм, но това едва ли ще се случи. Поредният смислен, вълнуващ и нехоливудски филм, който трябва, но няма да видим.

Berlin I Love You, но не и по този начин!

 

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...