На днешната дата преди 108 години в София е открит първият киносалон в България. Трябва да сме горди с факта, че той е втори в цяла Европа. Ние, момичетата, обожаваме това велико изкуство, ето защо решихме да отбележим датата, като споделим с вас своите любими филми. Знаем, че е доста трудно да се ограничим в броя им, но сме се постарали всяка от нас да подбере заглавията, които са й повлияли най-силно в определен етап от живота.
Елена Миланова: Аз съм огромен киноман и съм видяла хиляди филми в живота си, изборът на три е невъзможен. Но... заради повода: "Великият диктатор" (1940 г.) на Чарли Чаплин заради формиращата ценностите ми роля и финалната реч, която и днес олицетворява нещата, в които вярвам. "Лабиринт" (1986 г.) на Джим Хенсън, който съвпадна с моя собствен физически преход към женствеността. "Волвер" (2006 г.) на Педро Алмодовар, защото се възхищавам на силата, която жените имат да оцеляват, да се борят тихо, без да губят способността си да съчувстват.
Кристина Младенова: Филмът, който изниква в съзнанието ми и от който може би съм се повлияла най-силно, е "Моята разходка в дивото" с Рийз Уидърспун. Гледала съм го няколко пъти, но всеки един от тях е предизвиквал у мен много бурна и дълбока емоционална реакция. Силната душевна болка на главната героиня Шерил в тази толкова реална човешка история ме разтърсва из основи и ме кара да се изправя макар и само в мислите си пред най-големия ми страх – да изгубиш скъп за теб човек. Затова плача неутешимо, усещам като своя всяка направена крачка по пътя и така чак до самия край, когато сълзите и изпитаният страх ме карат да се почувствам напълно пречистена.
Елица Павлович: Един от най-любимите филми в живота ми е "Само ти" с Мариса Томей и Робърт Дауни Джуниър – от него научих, че хубавите обувки могат да променят живота на едно момиче. Мисля, че в спомените ми няма нито една съзнателна година, в която някой филм да не се е отпечатал в душата ми завинаги. "Лачените обувки на незнайния воин" – в българската ми душа, "Изпепелени от слънцето" – в руската ми душа, "Любов" на Ханеке – в остаряващата ми душа, "Пианистката" – във воайорската ми душа, "Великата красота" – в естетската ми душа, "Синият е най-топлият цвят" – в момичешката ми душа, а "Самотен мъж" – в момчешката, защото имам и такава; и всичко на Улрих Зайдл – в мислещата ми душа. Киното много по-често ме очарова, отколкото разочарова и си остава и до днес едно от любимите ми развлечения, което никакъв размер екран у дома не може да замени.
Левена Лазарова: Обожавам фентъзи трилогията на Питър Джаксън "Властелинът на пръстените". Всяка година очаквах новия епизод през декември и за мен това беше събитие, по-голямо от Коледа. Гледала съм и трите епизода един след друг, и то в режисьорските им версии - влязох в киното на обяд и излязох оттам 12 часа по-късно. Обичам приказните и фантастични светове, затова съм вечен фен и на "Междузвездни войни". Също на филми като "Блейд рънър" на Ридли Скот и "12 маймуни" на Тери Гилиъм, които търсят човешкото в един нечовешки свят. Харесвам жанровото кино и маниакалните режисьори като Тарантино, Джим Джармуш, Тим Бъртън, Джон Ву. Всички те са ме формирали като вкус. И накрая - най-красивият любовен филм, който някога съм гледала - "В настроение за любов" на Уонг Кар-Вай.
Селина Йонкова: Не мога да си представя, че само един или два филма са променили нещо в мен. Все пак, когато се формирах, дори телевизията беше екзотика, така че книги и кино! Интерпретираш и впрягаш въображението си, за да доразвиеш историята! От друга страна, филмите имаха роля от войнствено хлапе да се превърна в пацифист, да осъзная, че на война границата между добри и лоши се размива: "Пепел и диаманти" на Вайда, "Иди и виж" на Елем Климов, "Параграф 22" на Майк Никълс (филмът изпревари книгата), "Апокалипсис сега" на Копола или "Взвод" на Стоун. Също така да приема, че няма абсолютна истина, а реалността се интерпретира според участващия: "Брачен живот", френски филм с режисьор Андре Каят, едни и същи неща, а мъжът ги вижда по един начин, жената – по съвсем друг. Много свеж начин да се научиш, че винаги има и други гледни точки.
Десислава Найденова-Вичева: Predestination с Итън Хоук и Сара Снук е филм, невъзможен за (пре)разказване, тъй като е безкрайно многопластов. Накратко, имаме пътуване във времето, подреждане на пъзела малко по малко, изненадващи обрати. Човекът няма начало, няма и край. Той е себе си, но и партньора си, врага си, той е (бил) всичко и всички. Противопостяването и отделеността са само най-горният пласт и постепенно достигаме до идеята за предопределеност, по-скоро за идентичност и цялостност. И няма време в познатия смисъл на думата, защото по един или друг начин всичко се случва едновременно, погледнато от една по-широка перспектива. "Тайният живот на пчелите" по романа на Сю Монк Кид е филм за трансформацията и за женската сила – на всяка жена поотделно и на жените в общност. Действието се развива през 60-те години на миналия век, когато в САЩ е приет закон, даващ на чернокожото население правото да гласува. Безкрайно топъл и красив филм, пълен със забележителни актриси, които създават обаятелни и запомнящи се женски образи. Bird People на френската писателка и режисьорка Паскал Феран е за свободата, за волята да скъсаш с всичко, което те задушава, за да бъдеш себе си, за да бъдеш щастлив. Да изоставиш всичко познато и да погледнеш смело напред в неизвестното. Да живееш за момента. Да не робуваш на ничии очаквания относно собствения си живот. Да се оттласнеш и да полетиш – преносно и буквално. И знаете ли – това не е егоизъм, а изконно право на личността. Изключително вдъхновяващ филм.
Боян Ананасов: "Ангели с мръсни лица"/Angels with dirty faces - най-великата роля на Джеймз Кагни, безскрупулен престъпник, който се жертва (дали?) по молба на най-добрия си приятел; "На кея"/On the Waterfront - Брандо в апогея си, сам срещу корупцията и мутрите (и заради една жена, как иначе); за "Кръстникът"/The Godfather всичко е казано; "Обикновени хора"/Ordinary people - дебютът на Редфорд като режисьор е шедьовър, защото разказва за обикновени хора така, все едно съдбата им засяга всички; "Остатъкът от деня"/Remains of the Day - Антъни Хопкинс като дребен мекушав човек, който от глупост и слабост (като всички нас) губи любовта и смисъла на живота си.
