ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Мостът на шпионите“/“Bridge of Spies”(2015)

„Мостът на шпионите“/“Bridge of Spies”(2015)
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Стивън Спилбърг, Джоуел и Итън Коен, Януш Камински и Том Ханкс отдавна са класици в киното – не е нужно да доказват нищо и могат да си позволят лукса да работят само за удоволствие. Съответно режисьор, сценаристи, оператор и изпълнител на главната роля в „Мостът на шпионите“, петимата създават една старомодно разказана история за борбата между доброто и лошото в свят, в който те все още са ясно различими.Голямата изненада в този филм е британският актьор Марк Райлънс в ролята на руския шпионин Рудолф Абел (реално съществуваща личност, един от прототипите на Щирлиц), който с малко думи и жестове успява да изгради напълно човешки образ зад най-отрицателния персонаж в историята. Рудолф Абел и неговият служебен защитник Джеймс Донован (Том Ханкс) имат само едно общо нещо – и двамата са движени не от финансов интерес, а от истинска вяра в правотата на онова, което правят. Наглед спокойни и възпитани мъже на средна възраст, без да променят тона на гласа си или мимиките си, те стоят неотстъпно зад своите убеждения и това ги свързва много по-силно, отколкото изглежда на пръв поглед.

През зимата на 1962 година в Берлин на един мост става размяната на Рудолф Абел срещу заловения на съветска територия пилот на шпионски самолет Франсис Гари Пауърс. Донован е този, който преговаря от американска страна. Мостът днес е място на поклонение, а до него е музеят на ЩАЗИ. Малцина обаче помнят подробностите от историята.

Филмът наистина е класика – сниман прецизно и красиво, всяка дума и детайл са на мястото си, акцентите са сложени точно където трябва, а напрежението нараства неумолимо. Вече отдавна не живеем в черно-белия свят на Берлинската стена, където мъжете са готови да умрат за онова, в което вярват. Понякога е хубаво да си спомним за онези времена, в които думи като Родина, Вяра, Чест са звучали с главна буква. Дори и да е само на кино.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...