Стивън Спилбърг, Джоуел и Итън Коен, Януш Камински и Том Ханкс отдавна са класици в киното – не е нужно да доказват нищо и могат да си позволят лукса да работят само за удоволствие. Съответно режисьор, сценаристи, оператор и изпълнител на главната роля в „Мостът на шпионите“, петимата създават една старомодно разказана история за борбата между доброто и лошото в свят, в който те все още са ясно различими.[[more]]Голямата изненада в този филм е британският актьор Марк Райлънс в ролята на руския шпионин Рудолф Абел (реално съществуваща личност, един от прототипите на Щирлиц), който с малко думи и жестове успява да изгради напълно човешки образ зад най-отрицателния персонаж в историята. Рудолф Абел и неговият служебен защитник Джеймс Донован (Том Ханкс) имат само едно общо нещо – и двамата са движени не от финансов интерес, а от истинска вяра в правотата на онова, което правят. Наглед спокойни и възпитани мъже на средна възраст, без да променят тона на гласа си или мимиките си, те стоят неотстъпно зад своите убеждения и това ги свързва много по-силно, отколкото изглежда на пръв поглед.
През зимата на 1962 година в Берлин на един мост става размяната на Рудолф Абел срещу заловения на съветска територия пилот на шпионски самолет Франсис Гари Пауърс. Донован е този, който преговаря от американска страна. Мостът днес е място на поклонение, а до него е музеят на ЩАЗИ. Малцина обаче помнят подробностите от историята.
Филмът наистина е класика – сниман прецизно и красиво, всяка дума и детайл са на мястото си, акцентите са сложени точно където трябва, а напрежението нараства неумолимо. Вече отдавна не живеем в черно-белия свят на Берлинската стена, където мъжете са готови да умрат за онова, в което вярват. Понякога е хубаво да си спомним за онези времена, в които думи като Родина, Вяра, Чест са звучали с главна буква. Дори и да е само на кино.
