"Място, което да наречеш дом" е един от няколкото произведени в Австралия сериали, които за мен са изпълнени с повече смисъл. Режисьорът Бивън Лий споделя в The Age, че иска да създаде романтична драма, чието действие се развива през 50-те години на миналия век, когато според него животът е значително по-интересен. Лий смята, че сегашният ни свят е спокоен, безконфликтен и уреден, докато първото мирно десетилетие е изпълнено с противоречия, рушащи се прегради между отделните обществени слоеве, незараснали рани, предразсъдъци, кошмари, преследващи оцелелите, завърнали се от местата, където пожарът на войната е вилнял. Болката на едните и неразбирането на онези, които са живели в тихия провинциален Нов Южен Уелс, са в основата на сценария, написан от Бивън Лий и Тренд Аткинсън. [[more]]Действието се развива в измисленото имение "Аш Парк" в близост до градчето Инвърнес, също плод на въображението на сценаристите. Единственото реално място е Сидни.
Медицинската сестра Сара Адамс, провокативна, силна жена, оживяла в ада на немските концентрационни лагери, приела различна вяра заради съпруга си, смятан за загинал в безжалостните и методични фабрики на смъртта, попада в малкото градче и болницата му, пристигайки от Англия. Там е и семейството на Елизабет Блай, притежателка на богатия имот "Аш Парк". Сблъскват се две на пръв поглед различни философии, два мирогледа и представи за ценностите. В крайна сметка двете жени се оказват не толкова различни, но докато се стигне до разбирателство и взаимна подкрепа помежду им, сюжетът преминава през достатъчно драматични обрати, наранили и променили съдбата на близките им.
"Място, което да наречеш дом" е разказ за женската сила. В него основни двигатели са жените, не само Сара и Елизабет, но и дъщерята на Елизабет, внучка й, снаха й... Мъжките образи, без да са фон, са някак по-бледи, без характерната за дамите от този сериал страст, упоритост и целеустремена всеотдайност.
Историята припомня колко сложно и трудно е било да си жена, какви препятствия са преодолени, колко болка и прекършени съдби е имало, за да сме в днешния ден, когато кой знае защо се чуват гласове за завръщане в илюзорната ни защитеност и подслоненост зад мъжкото рамо.
