Една история от земята на дядо Коледа. Тазгодишният носител на наградата за кино на Европейския парламент е скандинавски филм, който разказва за коренното население на Лапландия. При това историята е представена през съдбата на една необикновена жена и това прави филма близък и понятен до абсолютно всяко момиче някъде в Европа, което е дръзнало да мечтае и после да се бори за бъдеще, различно от това на бабите и на майка си. [[more]] Кристина, главната героиня във филма, е белокоса шведска баба, добре изглеждаща, пушачка, доста несговорчива. Синът й и внучката й почти насила я завеждат на погребението на родната й сестра, където са се събрали отдавна разпръснатите из полуострова роднини. Докато семейството на Кристина се наслаждава на красивия пейзаж и елените, тя си спомня за своята младост.
Кристина, чието истинско име всъщност е съвсем друго, е от малцинството на саамите, подценявани и ограничавани от управляващите шведи. Саамските деца учат в специални начални училища, след което се връщат при елените. Забранено им е да учат в гимназия, както и изобщо да напускат родните си места – в очите на господстващата скандинавска раса саамите са годни само за пастири. Така едно умно и непокорно момиче приема името Кристина, взема от дома си единствената ценна вещ с някаква пазарна стойност – сребърният колан на покойния си баща, и поема по дългия път към града, към цивилизацията и към едно напълно различно бъдеще.
Тих, светъл и бял, заснет сред спиращи дъха пейзажи под северната светлина на Лапландия, където слънцето грее млечно бяло, а езерата са ледено студени, този филм е толкова красив и истински, че няма никакво съмнение, че за Аманда Кернел – автор и сценарист – това е личен проект. „Кръвта на саамите“ е дебютът й в игралното кино, но наградата LUX е напълно заслужена. Лене Сесилия Спарок е невероятно изразителна в ролята на младата Кристина, а сестрата на актрисата е и филмовата й сестра – приликата им е удивителна.
Кристина успява да изгради за себе си нов живот. Нейната съдба е малка частичка от прекъснатата линия на геноцид – физически, културен и езиков, на който саамите са били подложени. В подобен филм няма нужда от декларации, няма нужда от лозунги. В края на живота си, с мъдростта на разумния избор, Кристина разбира, че да останеш край ледените езера да отглеждаш елени, също е избор. И той може да бъде също толкова труден и истински.
Много човечен, напълно европейски филм.
