Най-екзотичният хотел Мариголд

Обичате ли истории за малки компании от големи чудаци, събрани от съдбата при необичайни обстоятелства, които в проявление на най-неочаквани качества, често откриват своята истинска същност? Ако в добавка обичате и замислени британски филми, елегантни като порцеланова чаша за следобеден чай и уважавате стила на актьори-икони като Джуди Денч,  Маги Смит и Бил Найи, „Най-екзотичният хотел Мариголд“ /отскоро по HBO/, е един много приятен начин да прекарате близо два часа. В добрата традиция на „Чай с Мусолини“,  „Дами в лавандула“ и неизброимо количество други филми, „Най-добрият хотел Мариголд“ веднага пленява с носталгична атмосфера и силни човешки истории, които неусетно те карат да се питаш достатъчно достатъчно добър човек ли си.

Но този филм има и друг чар – действието му се развива на фона на екзотичния и пъстър индийски пейзаж и е подправено от една сантиментална, вярна на индийската кинематография, сюжетна линия, която се крепи основно на възторженото присъствие на Дев Пател /“Беднякът-милионер“/ и неговата любов към момиче от друга каста.

„Най-екзотичният хотел Мариголд“ говори за равносметката и вторите шансове, за надеждата и обичта към живота, която дори на прага на старостта може да обърне целия ти свят нагоре с краката. На моменти заигравката с индийското кино не се е получила, но въпреки това този филм ни кара хем да се замислим, хем да се усмихнем, а пък мен лично най-много ме накара да искам веднага да тръгна за Индия…