ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Най-мрачният час“: Олдман, Чърчил, „Оскар“

„Най-мрачният час“: Олдман, Чърчил, „Оскар“

Гари Олдман в ролята на Уинстън Чърчил e на път към своя първи и напълно заслужен по ред причини „Оскар“ за главна мъжка роля.

Изборът на Гари Олдман за ролята на Чърчил не е никак очевиден. Физическа прилика очевидно липсва напълно, затова пък умението този актьор да се превъплъти в когото и да е на екрана, тук е просто изумително.

Гари Олдман е започнал с гласа и интонацията – след като в продължение на няколко месеца се упражнявал и успял да уподоби гласа на Чърчил до съвършенство, следващата стъпка била да се обади на легендарния гримьор Казухиро Цуджи, който заслужава „Оскар“ може би повече и от самия актьор. Така в продължение на два часа пред нас на екрана е самият Чърчил и зад него Гари Олдман е напълно неузнаваем. Впрочем не, узнаваем е именно по това, по което си личат най-великите актьори – пълното сливане с образа.

Има някаква сериозна причина за интереса на киното към тази част от историята на Европа. В рамките на съвсем кратко време на екран се появиха няколко впечатляващи мащабни филма за Втората световна война и ролята на Чърчил в нея – „Дюнкерк“, „Чърчил“ и „Най-мрачният час“. От една страна, все по-нарастващата клаустрофобия и усещане за надвиснала опасност, а от друга, отчаяната липса на истински лидери – харизматични, страхотно умни, политически некоректни и твърдоглави. Чърчил в крайна сметка е бил онова, което нито един съвременен политик не може да си позволи да бъде – дори само заради вечната пура и чаша с уиски.

„Най-мрачният час“ разказва за

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...