ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

24 вкуса от Неапол/Napoli 24

24 вкуса от Неапол/Napoli 24
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Да се разкаже за Неапол е много трудно. Той си остава един от любимите ми градове, но не мога да отрека, че съм видяла достатъчно купчини с боклук, олющени фасади, крещящи хора, нахални мотопеди, задушни улици, шумни ресторанти – всичко, което за мен е само неизменна част от очарованието му. Ако представата ви за туристическа дестинация е идеално полиран и организиран град, то и филмът „24 вкуса от Неапол“ няма да ви заведе там.
 
Това са 24 истории от Неапол, разказани от неговите жители, които го обичат силно и шумно, по италиански. В първата история виждаме града от птичи поглед, над който слънцето изгрява и залязва под шума на вълните. Това е и единствената тиха история. На заранта хората се събуждат и започват да пеят, да викат и да се карат с очарование и плам, които са възможни само там. От драматично убийство на улицата, за което ще научим задочно от един малък балкон, през стотния рожден ден на стария обущар, голямата сватба, градското гробище, мечтите на момичетата и музикантите, които са навсякъде, с много музика и почти без думи, този филм ни показва малки парченца от Неапол така, както всеки неаполитанец би разказал за родния си град – беден, странен и шумен, но мой!
 
Следващите прожекции на филма може да видите тук
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...