Изкуство

Най-стилните пет филма, печелили фестивала в Кан

Филми, които са оставили трайна следа в модата и се помнят и до днес.

Най-стилните пет филма, печелили фестивала в Кан

Фестивалът в Кан няма награда за костюми. Голям пропуск според мен. През годините от този фестивал са се появили филми, които са оставили трайна следа в модата и се помнят и до днес. По червения килим в Кан редовно минават някои от най-красивите и най-добре облечени жени по света. Не малко такива са се появявали и във филмите на фестивала. Да се изброят всички е невъзможно, но ето няколко от спечелилите „Златна палма“ и останали в историята не само с наградата, но и със стила си:

„Сладък живот“ (1960)

Филмът на Фелини печели Оскар за костюми същата година. Влиянието му върху модата и до ден днешен е наистина огромно. Например образът на Марчело, героят на Марчело Мастрояни, с неговия неизменен черен костюм и черни очила е в основата на типичния италианец - такъв, какъвто и до днес го показват снимките от улиците на Милано и Флоренция. Анук Еме в ролята на Мадлен с нейните черни рокли и очила е вдъхновение не за друг, а за самия Том Форд. За Анита Екберг няма какво да говорим – образът й във филма е абсолютно иконичен. Костюмите, както и сценографията във филма са дело на Пиеро Джерарди, но самият Фелини имал много ясна идея по въпроса за това как да са облечени героите му, той самият бил поклонник на Баленсиага, а когато в края на филма Марчело се появява в бял костюм това говори повече от всякакви думи за неговата уязвимост.

 

„Гепардът“ (1963)

Филмът на Лукино Висконти остава и до днес не само един от шедьоврите на италианското кино, но и един от примерите за красиви и автентични костюми. Художник по костюмите е великият Пиеро Тоси, номиниран за Оскар за работата си в този филм. Пиеро е един от големите майстори на историческия костюм в киното и неговите произведения могат да се видят в музеите и до днес – например в музея на модата във Флоренция. Роклите на Анжелика (Клаудия Кардинале) в „Гепардът“ са легендарни и са имитирани неведнъж след това. В ролята на нейния любим Танкреди е младият Ален Делон, така че е ясно кое прави филмът толкова красив и незабравим.

 

„Фотоувеличение“ (1966)

Доста очевиден претендент за тази класация, тъй като това е филм за един моден фотограф и не е тайна, че прототипът му е Дейвид Бейли. Художник по костюмите е Джослин Ричардс, която отлично познавала прототипите на героите и затова те са облечени напълно в духа на Лондон от 60-те. Във филма участват Верушка и Джейн Бъркин, облечени в тоалети на Пиер Карден и Андре Куреж.

„Сбогом, спътнице моя“ (1993)

Филм с много благодарен сюжет за разкошни костюми – героите са певци в традиционната пекинска опера, в която женските роли се изпълняват от мъже. Филмът е направен години преди китайското кино да придобие сегашната си слава и размах и зрелищните костюми и декори да станат неразделна част от него. „Сбогом, спътнице моя“ е меланхолична и красива история, в която костюмите са пълноправен участник в действието.

 

„Криминале“ (1994)

Вече сме писали за костюмите в този филм, които са легендарни, колкото и героите, които ги носят. Повечето запомнящи се костюми във филма са се появили по неволя – защото нямало пари и Тарантино действал според обстоятелствата. Част от дрехите във филма са лично на режисьора. Ума Търман носи ушита от художничката по костюмите риза, тъй като никоя модна къща не дала риза назаем, а панталоните били конфекция и затова са й къси – просто Ума е много висока. Днес с бяла риза, подкъсени черни панталони и коса на каре се маскират момичетата за Хелоуин и никой няма съмнение на кого приличат. Толкова голяма е следата на „Криминале“ във визуалната поп култура на нашия век.