ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Не казвай сбогом / Gone Girl (2014)

Не казвай сбогом / Gone Girl (2014)

Киното е особено изкуство, което се случва някъде на границата между измисленото и реалното. И едва ли има по-голямо умение от това филмът да е едновременно нереално красив и потресаващо истински. Този филм е такъв. Такава е и книгата, по която е направен - "Не казвай сбогом".

Историята няма как да бъде разказана, без да се разкрие поне част от загадката, но обратите в сюжета са достатъчно много – част от тях са различни от тези в книгата – така че, ето само началото. Ейми и Ник Дън (Розамунд Пайк и Бен Афлек) са перфектно семейство – млади, красиви, любезни съседи, тя е прекрасно образована, той има бар в центъра на града, къщата им е огромна и идеално подредена, а любовта им се вижда лесно от всички. Има една важна подробност: Ейми Дън всъщност не е просто анонимна домакиня от Мисури, тя е бивше дете-чудо, с нейното име и образ родителите й са написали поредица детски книги, известни по целия свят. Ейми е човек, превърнат в идеална картинка.Един ден Ейми изчезва и целият живот на семейство Дън става публичен. Всеки журналист, полицай (и зрител) се стреми да разгадае историята и да определи кой е добрият и кой е лошият. Защото, да, в живота никой не е само добър или само лош, но медиите винаги безапелационно определят кой е жертвата и кой е палачът.

Така в историята на семейство Дън лошият се оказва Ник. Изхождайки от всички модели, клишета, определения за правилно и неправилно, решаваме, че лошият е Ник. А дали всъщност е така...

Това не е толкова важно. Важното е, че всеки от нас живее в такива модели. Че всеки ден животът ни е на показ, че в социални мрежи, статуси и “лайкове” непрекъснато показваме кои сме, какво харесваме и кое смятаме за правилно. И е много лесно да ни лепнат етикет. Да ни издадат присъда. Да ни харесват или мразят само за това, на което приличаме, на което се правим.

Има много други гледни точки, от които да бъде видян този филм. За смисъла на любовта и семейството, за вината и прошката, за миналото, което ни бележи... Но това зависи от зрителя. Важното е, че Дейвид Финчър предлага кино от най-висока класа – съвършено заснето и задаващо много въпроси. Ако и вие като мен сте се забавили с гледането, не пропускайте този филм!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...