Открих много отдавна датчанина Николас Виндинг Рефн на един "уикенд" на скандинавското кино в "Люмиер", когато беше световно неизвестен. Разбира се, с Pusher (Ким Бодня, ей), който прерасна в трилогия. Последваха култовият Bronson с Том Харди, наградата в Кан за Drive и... пълният боклук Only God Forgives. Последният му филм "Неоновият демон" участва в Кан, има едва 6.7 в IMDb и като че ли продължава стремглавото и упорито движение по шеметната спирала надолу... Но не, всъщност този нов "продукт" е доста добър и по някакъв начин интригуващ, оригинален и свеж полъх в "ъндърграунда" на интелигентния естетичен хорър за ценители (уж сглобен от познати съставки и клишета). И заслужаващ адмирации. [[quote:0]] Съвсем случайно нейни моментни снимки, заснети от приятеля ѝ Дийн (Карл Глусман от Love на Гаспар Ное), аматьор в това изкуство, малодушен и мекушав симпатичен "лузър", попадат в ръцете на когото трябва. Шестнайсетгодишната (!) Джеси (Ел Фанинг, изключителна), естествена (във всякакъв смисъл) блондинка, съблазнителна, привлекателна, жива, чиста, непорочна и свежа, но наивна, открита, дружелюбна, добра и ранима, се озовава в света на висшата мода. Открита е на кастинг при директорката (Джейми Клейтън), груба, цинична и претръпнала жена, която за малко да я пропусне, ако там не е модният корифей без име (Алесандро Нивола), мустакат, ехиден, надменен и разсеян естет с дървеняшки обноски, който е потресен и пленен от нея. Негови са и най-важните думи: "тя е като диамант сред стъкло" и "единствената истинска ценност е красотата", след което иронично коментира теорите за вътрешната, а не физическа красота.
Това е достатъчно, за да бъде пробудена и подхранена лютата ненавист и разяждаща горчива ревност на "тунингованите колежки" Джиджи (Бела Хийткоут) и Сара (Аби Лий), анорексичните клонинги с безизразни кукленски лица, перфектни момчешки фигури и нулева оригиналност, които дефилират по подиума. Срещу Джеси се обръща и довчерашната ѝ приятелка Руби, която явно е изпитвала нездраво и несподелено влечение. Дийн отдавна е отпаднал поради страх, комплекси, обида и слабоволие. [[more]] За да е историята максимално сюрреалистична, абстрактна и неразбираемо мистериозна, доза агресия, страх и заплаха внасят диаболичният портиер на хотела на героинята Ханк (Киану Рийвс, страшен) и един заблуден тигър... "Вината" на Джеси е, че притежава в излишък харизма, обаяние, характер и присъствие, просто талант, Божа искра, които не се учат. Посредствеността отвръща, както си знае, с брутално насилие.
Филмът е прекалено изкривен и изчанчен (нарочно така изчислен и поднесен). Кръвожадната вакханалия, дори драматургически оправдана, ни идва в повече. Но завършекът е блестящ. Понякога талантът може да има и зъби, амбиция и стоманена воля и тогава е готов буквално да яде плът, биейки болезнено завистливото и крайно агресивно обикновено бездарие дори на неговия домашен хлъзгав и кален терен.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
