Пропуснах "Непосилната лекота на битието" на "Синелибри", защото си го имам и ми е много личен и скъп. Чел съм книгата на Кундера първо в "Съвременник", а и компромисите (или отказа от такива) с комунистическата машина и нейната злост, жестокост и отмъстителност ги познавам и съм изживявал лично. На всичкото отгоре Томаш (Даниъл Дей-Люис) не може да спи с друг в леглото и след секс поръчва такси - или за себе си, или за партньорката (и аз се чувствам точно така), чак любовта, истинската, променя навиците му. Филмът освен това (заснет преди 30 години) има изключителен каст - актьорите печелят доста Оскари впоследствие - седем награди, две номинации за "Оскар" и оценка 7.4 в IMDb. Режисьорът Филип Кауфман ("Invasion of the Body Snatchers", "The Right Stuff") обаче така и не достигна повече такава висота.
Пражката пролет заварва Томаш (Даниъл Дей-Люис) като известен хирург - млад, красив, напет, с тъмна грива, огнени очи и неутолим нагон. Докато се закача с миловидната, сладка и сексапилнна медсестра Катя (Паскал Каленски), той има връзка с художничката Сабина (Лена Олин, "бергманова" актриса), очарователна, привлекателна, талантлива и не по-малко сластна. Но след посещение на един санаториум хлътва по провинциалистката Тереза (Жулиет Бинош), жива, наивна, пищна и лъчезарна, с розово открито изящно лице, прасковена кожа и обезоръжаваща усмивка. Тя пристига в Прага (била е барманка във ведомствено кафене) и се нанася при озадачения и изненадан Томаш...
Раздвоен и колеблив, хирургът все повече се влюбва в Тереза, която се оказва много способна и надарена фотографка, но не престава да се среща със Сабина. Междувременно, в тези бурни времена, Томаш написва статия, в която развива тезата "Едип е невинен, но си избожда очите, комунистическите ръководители са виновни, но отказват да напуснат властта"! Съветските танкове нахлуват, Тереза снима, всички бягат в Швейцария (където така или иначе Томаш е оперирал и го чака ръководна служба). И оттам съдбите на героите се разделят - Сабина продължава за САЩ, а влюбените... се връщат в диктатурата, първо Тереза, после Томаш. Разбира се, взимат им паспортите още на границата...
Останалото е една агония, която обаче не пречупва двамата (изисква се много силен характер, повярвайте ми), а само ги сплотява и дори като че ли фокусира и дестилира тяхната уникална обич. Тоталитарният валяк мачка безогледно, нагло и брутално. Чрез приятел, бивш дисидент, но мекушав и безхарактерен, предлагат на Томаш да декларира, че "съжалява и се покайва" за статията за Едип ("никой няма да види подписа, само за нас остава"). Той омерзен отказва, заточават го като участъков лекар в провинцията, пращат офицер от ДС (Даниел Олбрихски), сладкодумен и загладен мазен мръсник с ново предложение - този път за сътрудничество. Героят пак смачква листа, поредно уволнение.
Тереза може да живее само в родината си, а Томаш може да живее само с нея...
Междувременно на лабилната и стресирана Тереза спретват активно мероприятие чрез млад, дружелюбен и мъжествен хубавец (Стелан Скарсгард) и тя хлътва в клопката на изневярата, а механизма ѝ изяснява бившият посланик (Ерланд Йозефсон, оше един "бергманов" актьор), почтен и достоен достолепен дипломат, сега метач... От другата страна на океана Сабина твори, но е разкъсвана от носталгия и следи от дистанция своите приятели.
Накрая Томаш и Тереза намират спокойствие, уют, щастие и красота в... селското стопанство на приятеля Павел (Павел Ландовски), обикновен, но мъдър и честен мустакат чичко, здраво сраснал със земята. Работят, обичат се, любят се, танцуват далеч от тиранията, която не забравя, но може да бъде разсеяна и заблудена. Дори и тази малка радост обаче им е отказана от сляпата съдба.
Дали ако бяха останали в свободния и пълен с възможности за реализиране на мечтите свят, щяха да имат различна участ? Със сигурност, но трагичното и фатално е, че Тереза може да живее само в родината си, а Томаш може да живее само с нея...
