ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Непотопяемите“ – френските мъже в криза

„Непотопяемите“ – френските мъже в криза
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Матю Амалрик, който в случая носи филмовото име Бертран, с вид на тъжен кокер шпаньол и по халат, закусва мюсли, разбъркани с хапчета и мляко. Така започва френският филм Le Grand Bain, преведен на български като „Непотопяемите“.

Бертран е безработен от доста време и е в сериозна депресия. Съпругата му търпеливо чака той да намери себе си и да се върне към нормалния живот, а децата му почти не му обръщат внимание. Единственото дребно удоволствие на Бертран е плуването и когато на таблото за обяви в басейна прочита, че се търсят мъже за отбора по синхронно плуване, той решава да опита.

Признавам си съвсем честно, че до преди този филм нямах ни най-малка представа, че съществува синхронно плуване за мъже. От друга страна, ми се стори съвсем нормално френските мъже да се лекуват от депресия със синхронно плуване – италианците в тази ситуация сигурно шият обувки. За англичаните знаем – те стават стриптийзьори.

Филмът „Непотопяемите“ има доста общо с „Време за мъже“, но въпреки не малкото си номинации и награди отстъпва по всички показатели на британския си предшественик. Историята е пак за хора, които по една или друга причина са в средата на тежка житейска криза и отборът по плуване е тяхното спасение. Тук имаме и очаквания богат неприятен бизнесмен – в случая Гийом Кане; и застаряващ похотливец – Беноа Пулворд; и добродушен и страдащ хомосексуалист – Филип Катерин; и неуспял рок музикант – Жан Хю Англе. Треньорките на отбора са разбира се жени, като за да е пълна картинката едната е алкохоличка, а другата е инвалид.

Макар и да е преувеличен във всяко едно отношение, филмът е много приятен за гледане и премерено сантиментален до самия край. Актьорите до един са толкова симпатични, че спасяват нещата от прекалено дразнеща недостоверност и дори очакваният хепи енд изглежда напълно заслужен.

Eто и 5 френски филма, които са задължителни

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...