За моята любов към Франция, и в частност Париж, все още не съм готова да пиша, но този филм заслужава да отворя тази врата. Харесвам Одри Тату – обикновено странна и изтънчена по френски, тук - просто жена.
Това е филм за любовта, за смъртта, за житейския път - аранжиран с тъга, хумор и деликатност. Разказва история за красотата на една жена, когато е влюбена и отдадена на митична и чиста любов, за нейната деликатност разказва, както и за смисъла на любовта, за болката и страданието, които пречистват; за обрата на съдбата и промяната, която идва, за да те направи още по-силен и мъдър, да те затвори с цел по-голямо и истинско отваряне. И още - за шведите, Икеа и техния хляб knäckebröd, който започна да ме преследва след този филм. Вкусен е!
Понякога, за да продължиш напред, трябва да паднеш на колене, да изцапаш егото си, да търсиш отговори и да не ги намираш. Тогава се изправяш, с решението да погледнеш на живота и ситуацията от друг ъгъл и се оказва, че всички отговори и щастието са в теб самия. Понякога да си импулсивен е най-хубавото, което може да се случи, да те събуди, да те оживи. Да преодолееш тактичността си и да откриеш импулсите на новия живот.[[more]]Хареса ми да видя как границите привличат и прекрачването им понякога е пътят към щастието. Богата картина от характери и чувства, съчетани с доброта, деликатност и любов. Интересно е разгледана една особеност в нас, хората, с която напоследък боравим най- добре - да манипулираме и да не приемаме отказ и поражение. Очарователно е да видиш смелостта да казваш НЕ на неправилните решения и ДА на себе си!
Най-прекрасната част оставям сами да откриете, за мен това беше финалът.
Филмът дълбоко се отпечата в душата ми. Няколко дни мислех за това какво представляваме ние и нашият живот – цветна градина или нещо друго...
