Изкуство

"Официалната история"

Истината те прави свободен!

"Официалната история"

Спомням си как през студентските си години организирах групово посещение на всички колежки на аржентинския "Официалната история" (неясно как допуснат от цензурата, защото, уж громящ военната диктатура на аржентинската военна клика, всъщност разкриваше безчовечността и жестокостта на всяка диктатура). Режисьор е Луис Пуенсо, заснел само осем филма, сред които La peste и La Puta y la ballena. Филмът е с цели 23 награди, сред които две в Кан (за най-добра актриса и на Екуменическото жури), една в Берлин, една на публиката в Торонто, "Оскар" и "Златен глобус" за чуждоезичен филм, както и оценка 7.8 в IMDb. На девойките масово им стана любим (както и на майка ми), а мен, след като в последните години неуморно и неуспешно го издирвах, "Синемакс" за пореден път ме зарадва!

Алисия (Норма Алеандро) е учителка в средно училище, образована, подготвена и веща симпатична жена с къдрава коса, остър гръцки нос, нервни движения, кльощава снага, горделива осанка и енергичен дух. Омъжена е за потайния Роберто (Ектор Алтеро), богат, едър и плещест оплешивяващ предприемчив и комбинативен мъж с връзки, за когото не е много ясно с какво всъщност се занимава, освен че е близък с доскоро управлявалата и неохотно слязла от власт военна хунта (средата на 80-те). Имат осиновена дъщеря - Габи (Аналия Кастро), очарователно, умно и палаво дяволче. [[quote:0]] От изгнание в чужбина се прибира някогашната най-добра приятелка на Алисия - Ната (Мария Луиза Робледо), красива запазена сексапилна блондинка, която ѝ споделя как е била разпитвана гола, завързана за маса, мъчена и изнасилвана (но само от един, с маска, запомнила гласа, пазел я за себе си) в продължение на месец. "Защо не се оплака?", пита наивно героинята. "На кого?!!", отговаря насмешливо и горчиво жертвата, след което мимоходом споменава за убитите и за широко известния факт, че деца на ликвидирани и тайно погребани са били давани за осиновяване на близки до режима. В главата на Алисия веднага изниква сцената, когато Роберто донася Габи една нощ и ѝ я връчва...

Паралелно вървят приятелството на учителката с преследван непокорен и вироглав дързък колега ("защо искаш да знаеш, това значи съучастие, невежеството е благословия", я контрира той с ключова за всяка диктатура реплика); омекването ѝ към бунтарите в класа; разширяването на кръгозора ѝ; отказът от смирение и мълчание (друга ключова реплика при тирания: "винаги съм вярвала каквото ми казват") и в крайна сметка израстването до горда, еманципирана, непреклонна, праволинейна и смела жена, която иска отговори. Иска истината, сега и веднага, посещавайки гневни манифестации на майки, бащи и съпрузи на жертви. Разкрива най-накрая реалния лик на Роберто, страхлив и коварен опортюнист, който зад мантрата, че го мразят, включително и бедните му роднини с анархистичен уклон, защото е преуспял, крие черна душа и противен агресивен нрав... [[more]] Целият балансиран, лъскав, удобен, задоволен и подреден живот на Алисия се сгромолясва. Освен това тя все още обича съпруга си, но от руините и отломъците ще израсне нещо по-хубаво, задължително, защото "истината те прави свободен". Това именно е най-важното, основата, оттам се почва и никога не е късно. Твърдо сме убедени в това, докато тя ни гледа от упор през рамо, прекрачвайки за последен път през полуотворената врата на семейния дом...

А аз натрапчиво и трескаво се опитвам да си спомня (познато ви е това чувство) автора и заглавието на един негов разказ за брат и сестра аржентинци, които измъчват до смърт своите родители, защото са убедени, че са осиновени деца на убити противници на режима. Всъщност се оказва, че не са...

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.