"Офицер и шпионин" е английското заглавие (оригиналното е "Аз обвинявам" по прочутата статия на Емил Зола) на последния филм на Роман Полански, с който той отново се издига до нивото си от Carnage след две средни ленти. И напълно заслужено печели четири награди, включително ФИПРЕСКИ и Голямата награда на журито във Венеция. Сценарият, подобно на радушно приетия и многократно награждаван The Ghost Writer, е на Робърт Харис по неговата книга.
Няма да обиждам интелигентността ви и да разказвам за "Аферата Драйфус". Капитан Драйфус (неузнаваем Луи Гарел) е сух талантлив офицер с очила, остро навъсено лице и доста неприятно и превзето излъчване – идеалната жертва. В таен процес той е осъден набързо за шпионаж и е изпратен на "Дяволския остров", въпреки че твърди пламенно и гордо, че е невинен. Малко след това полковник Пикар (Жан Дюжарден, голям!), педантичен, красив военен на средна възраст с изтънчени и интелигентни черти, които показват воля, е назначен с високопоставена протекция за директор на разузнаването на мястото на умиращия от сифилис титуляр, осигурил доказателствата срещу Драйфус.
Известен с неприязънта си към осъдения и към "избрания народ", Пикар всъщност е честен, доблестен и почтен и в едно задъхано и остросюжетно като в трилър разследване се убеждава, че капитанът евреин е наистина невинен, а доказателствата са скалъпени, по-скоро тенденциозно интерпретирани от агресивния майор Анри (Грегори Гадебоа). Полковникът дори намира лесно истинския шпионин, женкар, комарджия и пияница, но политическата и военна върхушка предпочита да запази виновния и да осъди невинния, за да не признае своята вина заради честта на пагона и за непогрешимостта на властта.
Ситуацията преди повече от век във Франция натрапчиво ми напомня настояща България с нейната безочлива и нагла власт, липса на върховенство на закона и задкулисни договорки, направени винаги в ущърб на гражданите. По време на делото срещу Зола за клевета (който описва смело фактите и ги хвърля в лицето на правителството) има дори платен и организиран митинг в защита на "справедливото съдебно решение и против предателите на нацията", а Пикар е уволнен и преследван, след като близките до елита вестници разкриват неговата любовна връзка със женената за виден дипломат очарователна Полин Моние (Еманюел Сене, дългогодишната съпруга на Полански).
Справедливостта винаги възтържествува в условията на демокрация и свобода, въпросът е, че понякога е късно, а участниците от "правилната" страна в драмата могат и да нямат моралните сили, калената воля и непреклонния характер, за да се борят докрай и да не се пречупят пред колосалните трудности, да не спрат пред гигантските препятствия и да не позволят на уж непоклатимата и упорита власт да ги обезкуражи за един последен победен щурм. Финалната сцена между Пикар и Драйфус е блестяща – различният светоглед и взаимните предубеждения нямат значение, целта е много по-глобална и засяга всички, дори заслепените, недораслите и неразбралите правата и свободите си.
Защо постерите на "Малки жени" не се харесаха на феновете?
