ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Оскар" 2019: Green book, човечният

"Оскар" 2019: Green book, човечният
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Крайно време е в киното да учредят такава награда, която се дава за най-искрен и човечен филм. За историите, които ни трогват и усмихват, като ни учат на онова, което хем е очевидно, хем някак си често го забравяме.

Този филм веднага би спечелил такава награда. Направен по истински случай, разказващ за едно необикновено и искрено приятелство, с превъзходни актьори и чудесна музика.

„Зелена книга на негъра автомобилист“ е наръчник, издаван от 30-те до 60-те години в САЩ. Ръководство за афроамериканците по отношение на хотели, заведения и бензиностанции, където те могат да бъдат обслужени. По правило – най-евтините и долнопробните. Именно тази книжка дава името на филма.

През 1962 г. италианецът от Бронкс Тони Лип (Виго Мортенсен) – слабо образован, но хитър човек, еднакво убедителен и с думи, и с юмруци, вечно на ръба на закона – е нает за персонален шофьор. В обявата за работа пише, че работодателят е „доктор“. Само че става въпрос не за лекар, а за доктор по психология на музиката на име Дон Шърли (Махершала Али) – виртуозен пианист, черен като нощта. Доктор Шърли е елегантен, изискан и високо образован, пълна противоположност не само на Тони, но и на всеки друг свой съвременник. Този изключителен чернокож музикант е истинска „бяла врана“ – еднакво чужд и на своите, и на белите, затворен в ада на своята различност и самота с бутилка „Къти сарк“ всяка вечер.

Двамата мъже тръгват на път и то не къде да е, а на юг – в най-консервативните части на САЩ, където е приемливо един афроамериканец да седне на пианото и да свири, но не и да вечеря на маса в същата зала сред публиката. Малко неочаквано, но не и непредвидимо, двамата мъже ще станат близки. Всеки постепенно ще научи другия на нещо малко, но ценно, с което се изграждат приятелствата всъщност. Филмът би изглеждал ужасно сантиментален, ако не беше истина. Двамата главни герои са напълно реални хора, които наистина са обикаляли юга през 60-те и то за доста по-дълъг период от този във филма. Един от сценаристите е синът на Тони, а по снимките в края на филма личи, че актьорите приличат на Тони и Дон и на вид.

Виго Мортенсен и Махершала Али са абсолютно истински и почти неузнаваеми в ролите си – единият като дебел и нагъл италианец с тежък акцент, другият като изтънчен и дистанциран артист, който мери всяка своя дума. Приятен бонус е българският актьор Димитър Маринов – в ролята на Олег от триото на Дон Шърли. Сгряващ сърцето филм.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...