Изкуство

"Оскар" 2019: ROMA – елегия за детството

Всички пътища водят към Рим, а всички спомени – към детството.

"Оскар" 2019: ROMA – елегия за детството

Всички пътища водят към Рим, а всички спомени – към детството. Разказан в едно изречение, това е филмът на Алфонсо Куарон ROMA – носител на "Златен лъв" във Венеция,  както и на "Златен глобус". Един от най-награждаваните и възхвалявани филми на годината.

ROMA или «Рим» се нарича кварталът, в който самият Куарон е израснал в Мексико, а този филм е разказ за неговото детство. Съвсем извън клишетата на жанра, историята е разказана не през очите на детето – в случая децата са четири – а през погледа на тяхната домашна помощница Клео. Това всъщност не е неоправдано – както ще разберем още в самото начало, Клео е неразделна част от семейството, децата я чувстват по-близка от родителите си (в края ще видим и защо). Самата тя е чиста душа, едно голямо дете – добро и кротко. Другата водеща роля във филма е пак женска, това е господарката София, емоционална и все още хубава жена, изоставена от мъжа си заради млада любовница. В същото време Клео е зарязана от гаджето си, бременна. Двете – Клео и София – ще трябва да намерят сила отново да изградят живота си и да дадат на децата спокойствието и обичта, които са им нужни.

Алфонсо Куарон е не само сценарист и режисьор, но и оператор на филма си. И този черно-бял филм е абсолютен шедьовър. От първите кадри, в които в сапунената вода на двора се отразява летящият в небето самолет до последния, в който Клео се качва по стълбата към покрива с куп пране подръка – всеки кадър е перфектно премислен, композиран и заснет. В подобно идеално кино има и елемент на позьорство, но това лесно може да се прости на Куарон – всеки от нас идеализира детството си и иска да го възкреси точно, до най-мъничкия детайл.

           И още ... 


Подобно съвършенство демонстрира Куарон и в избора на актьорите. В ролята на Клео е дебютантката Ялица Апарисио, а в ролята на готвачката в къщата Куарон взима приятелката на Ялица (от нейното село), за да личи неподправената близост между двете. Повечето от останалите актьори също са непрофесионалисти – включително бащата и бабата. Това придава на филма автентичност, която просто не може да се «изиграе».

Има някаква необяснима симетрия в това, че най-успешният европейски филм на годината – «Студена война» - също е черно-бял,  действието и в него се развива в приблизително същата епоха, той също разказва за една лична драма на фона на голямата история, която премазва малките хора. Очевидно този синхрон между Куарон и Павликовски – създали двата филма – подсказва за общи проблеми, за една криза на малкото, личното и сантименталното в свят, в който сме ангажирани прекалено много с политика, кризи и глобални драми.

И накрая трябва да отбележа, че филмът ROMA е продукция на Netflix, а това е едновременно и хубаво, и лошо. Недостатъкът е в това, че зрителите неизбежно ще трябва да го гледат на малък екран, а този изумителен визуално филм заслужава да бъде видян на кино – още повече, звукът му е Atmos. Куарон толкова маниакално е възстановил звуците на родното Мексико, че когато в Atmos получават аудио файловете решават, че има грешка – толкова много са били те. Хубавото е, че филмът е отчетливо разделен на две части, като горе-долу до средата е спокоен, меланхоличен и съзерцателен, а след това – вече много по-интензивен като действие и емоции, а тъй като е дълъг над два часа, спокойно може да се гледа и на два пъти. Но трябва да се види задължително – една елегия за детството, което всички сме загубили, но не сме забравили.

     *"Златен глобус" (2019):  най-добър чуждоезичен филм; най-добър режисьор филм.