ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Оскар" 2019: ROMA – елегия за детството

"Оскар" 2019: ROMA – елегия за детството
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Подобно съвършенство демонстрира Куарон и в избора на актьорите. В ролята на Клео е дебютантката Ялица Апарисио, а в ролята на готвачката в къщата Куарон взима приятелката на Ялица (от нейното село), за да личи неподправената близост между двете. Повечето от останалите актьори също са непрофесионалисти – включително бащата и бабата. Това придава на филма автентичност, която просто не може да се «изиграе».

Има някаква необяснима симетрия в това, че най-успешният европейски филм на годината – «Студена война» - също е черно-бял,  действието и в него се развива в приблизително същата епоха, той също разказва за една лична драма на фона на голямата история, която премазва малките хора. Очевидно този синхрон между Куарон и Павликовски – създали двата филма – подсказва за общи проблеми, за една криза на малкото, личното и сантименталното в свят, в който сме ангажирани прекалено много с политика, кризи и глобални драми.

И накрая трябва да отбележа, че филмът ROMA е продукция на Netflix, а това е едновременно и хубаво, и лошо. Недостатъкът е в това, че зрителите неизбежно ще трябва да го гледат на малък екран, а този изумителен визуално филм заслужава да бъде видян на кино – още повече, звукът му е Atmos. Куарон толкова маниакално е възстановил звуците на родното Мексико, че когато в Atmos получават аудио файловете решават, че има грешка – толкова много са били те. Хубавото е, че филмът е отчетливо разделен на две части, като горе-долу до средата е спокоен, меланхоличен и съзерцателен, а след това – вече много по-интензивен като действие и емоции, а тъй като е дълъг над два часа, спокойно може да се гледа и на два пъти. Но трябва да се види задължително – една елегия за детството, което всички сме загубили, но не сме забравили.

     *"Златен глобус" (2019):  най-добър чуждоезичен филм; най-добър режисьор филм.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...