Шест номинации за „Оскар“ по-късно Глен Клоуз се завръща с поредна абсолютно величествена роля – потресаваща в ролята на Джоан Касълман, придаваща на историята напълно неочаквана дълбочина.
Филмът „Съпругата“ е по едноименния роман на Мег Уолицър и разказва за брака на Джо и Джоан Касълман. Единият от тях е удивително талантлив и сладкодумен разказвач, автор на книги, които са го направили световноизвестен. И не, това не е той. Джоан Касълман е най-талантливата ученичка на мъжа си, негова дясна ръка, спътница и асистентка. Тя стои зад всяка негова дума – съвсем буквално. Джоан може да пише, но не знае как да живее с тази дарба. Джо е онзи, който може да приема овации, да бъде чаровен, обаятелен и прелъстителен, да приема наградите с достойнство.
Двамата са идеалният творчески и житейски дует.
„Зад всеки велик мъж стои още по-велика жена“, пише на плаката на филма. Историята на семейство Касълман не е кой знае колко невероятна – в определен смисъл тя би могла дори да е истинска. Именно Глен Клоуз е онази, която придава на привидно предсказуемите събития напълно неочаквани аспекти. Нейното леко иронично и страхотно интелигентно излъчване пред публика и уязвимостта й, когато е насаме с Джо, крият дълбочини, за които зрителите само се досещат. Много е лесно да се раздават присъди в този случай и да се отиде в посока на непризнатия талант и скритото разочарование, стаявано десетилетия наред.
Именно това се опитва да направи самозваният биограф на Джо – Натаниъл Боун (Крисчън Слейтър). Това обаче е твърде лесно, твърде елементарно. Бракът на Касълман е щастлив – те са дълбоко свързани, и то не само от своята тайна. Всеки от тях е получил онова, за което е мечтал. Джо Касълман не по-малко от съпругата си има какво да крие и за какво да страда. Джонатан Прайс е отличен избор за тази роля, но честно казано всеки друг голям актьор на тази възраст би могъл да го замести. Глен Клоуз го засенчва почти във всяка сцена.
А ако искате да разберете и мнението ми за книгата, вижте тук.
