ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

От Берлин до Холивуд: жените в киното няма да бъдат игнорирани повече

От Берлин до Холивуд: жените в киното няма да бъдат игнорирани повече

Международното жури на "Берлинале" 2019. (снимка: AFP / John Мacdougall)

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Преди часове се откри 69-тото издание на „Берлинале“, а тази година, както никога преди, жените разбиват с присъствие на всякакви нива. 40% от филмите в конкурсната програма са на жени режисьори, почетната „Златна мечка“ е в ръцете на актриса с половинвековна кариера, изиграла роли на поне три езика – Шарлът Рамплинг, а председател на журито на фестивала е Жулиет Бинош. В журито има и още две жени (Сандра Хюлер и Труди Стайлър). Ретроспективната част на фестивала тази година е посветена на жени режисьори от Източна и Западна Германия, започвайки от студентските движения през 1968-а до обединението на Германия през 1990 година.

За тези, които мислят, че това се дължи на някакъв модерен квотен принцип свързан с #MeToo – не, не е така. Това, което се случва, е, че жените не могат повече да бъдат пренебрегвани и все повече хора в киноиндустрията, управлявана от мъже, го схващат и отварят вратата. Не само заради изобилието от талант, а и заради бизнеса – женското участие е по-печелившо от мъжкото.

Дитер Кослик (вечния директор на „Берлинале“) още преди началото на фестивала се похвали с рекордното женско присъствие.

Фестивалът бе открит с филма на датчанката Лоне Шерфиг "Добротата на непознатите" (The Kindness of Strangers), прoдукция на Дания, Канада, Швеция, Германия и Франция. Освен нея Агнешка Холанд ще представи полско-британско-украинския си филм "Г-н Джоунс" (Mr. Jones), амбициозен биографичен портрет на Уелс Гарет Джоунс – журналист, пътувал из СССР. Режисьорката Теона Стругар Митовска ще представи за пръв път македонски филм на „Берлинале“ – „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ разказва за жена, която скача с мъжете за кръста на Богоявление. Каталунката Изабел Койшет излиза със своя Elisa y Marcela, филм за две влюбени една в друга жени (и първия еднополов брак в Испания през 1901 г.). Този филм е продуциран от Netflix и ще го гледаме скоро там. Младата германка Ангела Шанелек ще покаже "Бях вкъщи, но" (I Was At Home, But) – филм за изчезнало дете. Нора Фингсшайдт, също млада германска режисьорка, ще се представи със System Crash. А австрийката Мари Крайцер със „Земята под краката ми" (The Ground Beneath My Feet), разказващ за борбата между две сестри. Накратко, в Берлин публиката ще има възможност да гледа и оцени работата на почти толкова жени, колкото и на мъже режисьори. А това е страхотен момент не само за фестивала, а и за киното изобщо.

И понеже споменах, че в момента в киноиндустрията женското участие е по-печелившо от мъжкото – така е, това е тенденцията. Най-различни агенции миналата година представиха резултати от изследвания – филми, които преминават теста на Бекдел (това е тест за смисленост на женското присъствие в един филм), се представят по-добре на всяко ниво. Например между 2014 и 2017 година от 350 касови хита средният резултат за филми с водещо участие на жени е по-добър от този на продукции с водещо участие на мъже. Абсолютен мит е, че тези филми печелят по-малко, напротив – държат буквално половината боксофис. Ейми Паскал, бивш директор на Sony Pictures, казва: „Това е твърдо доказателство, че публиката иска да гледа филми, в които са представени всички и взимащите решения в киноиндустрията трябва да внимават за това“.

Така че случващото се в киното и в Европа, и в Щатите, е ясно – жените не могат да бъдат пренебрегвани повече. Просто са по-интересни и по-печеливши.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.