Съдбата на една жена като картина. Монументална, минорна и студена, с проблясъци на слънчева светлина и приказно красива.
Мари Кройер е съпруга на великия датски художник Педер Северин Кройер. Тя е значително по-млада от него, легендарна красавица, която придружава знаменития си мъж навсякъде и събира овации и възхитени погледи. Зад кулисите бляскавият им живот е напълно различен. Педер Северин Кройер страда от тежко психическо заболяване, освен това е болен от сифилис и поведението му често застрашава здравето и живота на жена му и невръстната им дъщеря. В началото на миналия век лудостта на гения не се приема като сериозно основание за поставяне под възбрана и през повечето време той живее напълно необезпокояван, разпореждайки се свободно със съдбата на близките си.[[more]]Всичко това би изглеждало като меланхолична северна драма под бялата светлина на слънцето, ако не беше любовта между Мари и нейния съпруг. В изблиците на лудост и гениалност има магическо очарование и то крепи техния съюз, абсурден за всеки здравомислещ наблюдател. Във филма са показани доста от картините, на които Педер рисува съпругата си и морския бряг край селцето, в което живеят, и всички те са възхитително красиви и живи. Като застинали сцени от един прекрасен живот, който никога не се е случил.
По време на една от редките си ваканции далеч от дома Мари се влюбва в датския композитор Хуго Алфвен. Педер не й дава развод дори когато тя ражда дете от любимия си, който на свой ред също не бърза да узакони връзката си с нея. Останала самотна майка, отхвърлена от обществото, красивата Мари не загубва присъствие на духа и продължава да учи дъщерите си винаги да правят само онова, което ще им донесе щастие.
Днес може би е трудно да си представим изцяло смелостта, която се изисква от една жена преди повече от век да заяви и следва мечтите си, но на този свят винаги е имало такива жени. Филмът за Мари Кройер разказва за това вълнуващо и красиво.
