Изкуство

"Отмъстителите: Краят" - последно сбогом

Никога няма да е същото. Но това му е хубавото на живота.

"Отмъстителите: Краят" - последно сбогом

Когато филмът свърши, знаех, че няма какво повече да чакаме. И все пак чакахме. Няма пост кредит сцена. Но знаех, че "има нещо" и заедно с поне половината киносалон стоях и чаках, и чаках, и чаках. Някакъв мъничък сигнал, че това не е "Краят". Но е. Това е краят и е време да кажа "Сбогом!". 

За мен тази история винаги е била историята на Железния човек. Още с първия филм от 2008 година, когато за пръв път получихме доказателство, че Тони Старк има сърце, това винаги е бил разказ за това как и най-големият боклук може да се превърне в супергерой, ако има сърце. Винаги, винаги посоката е водела натам. Всички тези десетки герои нещо са изпили, всички са плод на някакви експерименти в лаборатории, безспорно всички са добри, жертвоготовни и морални, но малцина от тях са личности, хора в еволюция. Не е случайно, че и тук Робърт Дауни получава участието с най-голям драматичен заряд, от който се възползва по такъв начин, че смятам, че ще има поне номинация за "Оскар". 

От трейлъра беше ясно, че Железният човек ще се върне на Земята, че там е оцеляла Пепър и че ще има план за връщане назад във времето, опит да се предотврати стореното от най-големия злодей Танос, който в края на "Отмъстителите: Война без край" унищожи половината Вселена. 

Филмът е разделен от динамиката си на две части – в първата силите се групират. Към самия начин на групиране имам критики, има поне няколко напълно излишни сцени и незадоволителна скорост. Във втората се борят. Вечният идеал "Един за всички, всички за един" е кулминацията на "Отмъстителите: Краят". Знаем, че доброто ще победи, но знаем и че победата може да се изплъзне лесно, така че сме нащрек. Има величествени, много интензивни сцени с участието на всички герои, които се събират през пространството и времето, за да устоят заедно за един последен път, за една решаваща битка. 

Това, което трябва да отбележа по-хладнокръвно, е, че филмът акцентира много на различието, на различните групи. На равенството на силите. Жените, ЛГБТ, цветнокожите. Всички се борят заедно, камерата е обърната към всички. И всичко това не е политкоректно и пресилено, а е поднесено така, че да го забележиш и оцениш.

От техническа гледна точка сцените са може би съвършени. Впрегнати са всички възможни технологии, които съществуват, за да се изнесе тази чудовищна амбиция да видим всички супергерои от всички филми в един филм. 

Това, което не е възможно в такъв мащаб, е задълбочаването в детайлите. Има, разбира се, стремеж към изпипване, но не като този в "Черната пантера" например, така че тук няма да има номинации за костюми, нито пък за сценарий и сценография. Просто не е възможно толкова герои (и места) да са пълнокръвни на екрана. Някои от тях просто се появяват, за да напомнят за себе си. В това отношение ролята на капитан Марвел за мен беше тотално разочарование. За разлика от появата на Древната (Тилда Суинтън), която намери още веднъж мястото си в кратка, но смислена сцена. 

Сбогуването идва естествено, с много сълзи, разбира се, но и с някакво чувство на облекчение, което носят последните сцени на филма, когато си казваш "Това е животът" и не си съвсем съкрушен. Просто една естествена раздяла. Някои герои ще ги видим в следващата Marvel фаза, други не. Но няма да е същото. Никога няма да е същото. Но това му е хубавото на живота. 

Време е за промяна.


Всичко, което трябва да гледате, ако искате да наваксате