Женското кино, което е във фокуса на тазгодишния фестивал „Менар“, трябва да бъде точно като палестинския филм „Вила Тума“ – толкова съкровен, емоционален и абсолютно покъртителен, че дори е малко неразбираем за мъжете. Обяснимо за филмите, създадени в един свят, в който разделението между двата пола все още е категорично и много видимо.[[more]]Палестинското посолство е партньор на фестивала „Менар“ от седем години и традицията вече е много повече от просто прожекция на палестински филм. И тази година освен чая и фурмите, палестинската вечер беше съставена от четене на поезия от палестински авторки, късометражния документален филм „Скъсани струни“ и игралния „Вила Тума“ на Суха Араф. Трите се преливаха едно в друго по начин, по който вероятно протича и самият живот в Палестина – война, смърт и любов. И тук-таме островчета на мирно безвремие, едно от които е домът на трите сестри Тума.
Напълно европейски сюжет, възможен във всяко католическо градче на Европа, само че преди поне половин век. В дома на три неомъжени сестри – палестински християнки, пристига да живее племенницата им, дете на техния починал брат, „черната овца“ на фамилията. В случая грехът на брата е, че се е влюбил в мюсюлманка и племенницата е само наполовина християнка – сериозно провинение, вменено й още преди да пристъпи прага на къщата. Сред мълчание, сумрак и стари мебели, трите сестри живеят със скромното наследство на баща си и с всичко се опитват да поддържат илюзията, че са част от аристокрацията на един свят, който не съществува от десетилетия. Във филма няма музика и в тишината на къщата се чува само тиктакането на часовника.
Разбира се, присъствието на едно пълнокръвно, чувствително младо момиче не може да не внесе смут в дома на трите сестри и да ги върне към отминалата им младост. Всяка сцена и диалог във филма са внимателно премислени, красиво снимани и сто процентово женски. Сюжетът следва своя предвидим ход до напълно неочаквания и страхотно измислен финал. Това беше първият ми филм на тазгодишния „Менар“ и съм абсолютно доволна.
