Докато майка й Тереза е в Кения в търсене на разнообразие и приятни емоции, Мелиса отива в лагер за деца с наднормено тегло в Алпите. Така започва третата част от поредицата на Улрих Зайдл „Рай“.
Че детството е раят на нашия живот е нещо като неоспоримо клише. Години на невинност, на безгрижие и безпричинно щастие, големи надежди…. Дали наистина всички възрастни са забравили колко безнадеждно нещастен, объркан и самотен може да е един тийнейджър? Зайдл не го е забравил. Събрани в планинския лагер дузина дебели, тромави, примирени и нещастни деца се опитват да станат „нормални“. Не само като отслабнат, но и като се почувстват големи по един типично детски начин – тайно ядене на шоколад, откровено-наивни разговори за живота и секса по цяла нощ, игра на „шише“, пиене на бира с момчетата. Във филма няма абсолютно никаква музика, фон е само оглушителната тишина, в която се чува запъхтяното дишане на децата и тежките им стъпки.
Изоставена отдавна от баща си и далече от майка си, Мелиса се влюбва в лагерния лекар – мъж на средна възраст, който не е лишен от своите демони. Тази любов, макар и споделена, си остава платоническа и еднакво мъчителна и за двете страни. В особената възраст, в която се намира, Мелиса не знае нито какво да иска от възрастния мъж, нито какво може да получи. Той, от своя страна, знае прекалено добре и двете.
В този филм няма грам илюзии, романтика или сантименталност – това е честно кино за възрастта, в която децата разбират – няма надежда. Няма рай.
Следващата прожекция на филма е на 29-ти март от 21 часа в Дома на киното.
Следващата прожекция на филма е на 29-ти март от 21 часа в Дома на киното.
